Давид Лобайна: „Кубинският здравен туризъм е добра възможност за българите”

С представителя на кубинското туристическо министерство за Източна Европа разговаряме за атрактивните предложения на Острова на свободата към гостите му

Давид Лобайна. Снимка: Къдринка Къдринова
Давид Лобайна. Снимка: Къдринка Къдринова

По повод Международното туристическо изложение „Ваканция и СПА” в София гостува Давид Лобайна Фромета, съветник към посолството на Куба в Полша, който отговаря за популяризирането на кубинския туризъм и за бизнес-контактите в тази сфера в Източна Европа. В интервю за „Барикада” той разказа за атрактивните предложения на Острова на свободата към жителите на нашия регион, включително и към българите.

Господин Лобайна, голям ли е интересът към Куба от страна на източноевропейски туристи? Как се вписва регионът ни в показателите за чуждестранния туризъм у вас като цяло?

Интересът към Куба в световен мащаб нарасна много през последните години, особено след старта на преговорите за нормализация на отношенията със САЩ. Приключихме 2016 г. с рекорден брой посетили ни чуждестранни туристи -4 035 577, което е с 14% повече, отколкото през 2015 г. На първо място от години са туристите от Канада – 1 380 000. Втора е Германия, после са Обединеното кралство, Италия, Испания, Франция и т.н.

Имаме нарастване със 178% и на посетителите от САЩ, но не ги слагаме в статистиката за туристите, защото засега те официално не се водят туристи, а само посетители. Докато е в сила блокадата на САЩ спрямо Куба, американски граждани нямат право да идват в страната ни, освен ако не влизат в 12 лицензирани от тяхното правителство категории. Затова с тях ситуацията е по-специфична, но интересът и оттам е много засилен. Имаме вече по 100 полета на ден от различни градове в САЩ до различни градове в Куба. Тук ще вметна, че освен международното летище на Хавана, ние имаме още 10 международни летища в други наши градове.

На този фон се активизираха отново и историческите ни връзки със страните от Източна Европа, с които Куба в годините на социалистическата общност си сътрудничеше много добре в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. Тези връзки не са умирали, те са си живи. И сега са отлична хранителна среда за пробудения нов интерес към нашата страна.

В България например за две години е отбелязано нарастване със 150% на броя на вашите туристи, пътуващи за Куба. През 2014 г. те са били 2500, през 2015 г. са станали 2800, а в края на 2016 г. вече имахме 3800. В Полша за същия период е отбелязано идентично нарастване също със 150% – през миналата година страната ни е посетена от 38 000 поляци. Това е голяма страна, с много възможности, с последователен интерес, тя осигурява и удобни полети с националната си авиокомпания LOT.

С какво страната ви привлича гостите си?

Въпреки че официално туристическият сезон у нас започва през ноември и свършва през април, Куба си остава отлична дестинация през цялата година. Освен това Хавана вече е пристанище-майка на големите круизни кораби, които обикалят Карибско море и Мексиканския залив. Отначало започнахме с 3 такива лайнера, а приключихме 2016-та вече с 20. Те акостират в Хаванското пристанище, а това означава, че туристите веднага попадат в историческото сърце на града, който ненапразно е известен като Перлата на Карибите.

Първият голям американски круизен лайнер от 50 г. насам акостира в пристанището на Хавана през май м.г. А до края на годината корабите от такъв клас от различни страни, избрали Хавана за пристанище-майка, вече са 20. Снимка: Къдринка Къдринова
Първият голям американски круизен лайнер от 50 г. насам акостира в пристанището на Хавана през май м.г. А до края на годината корабите от такъв клас от различни страни, избрали Хавана за пристанище-майка, вече са 20. Снимка: Къдринка Къдринова

Да посетиш Хавана е фантазия. Да я опознаеш е едно прелестно изживяване. Миналата година столицата ни спечели международната награда за Град-прелест. Има забележителна архитектура, изключителна атмосфера. Предлагаме на гостите ни няколко специални туристически програми – „Град-прелест”, „Автентичната Куба”, „Това е Куба”, „Кубинско разнообразие и културно наследство” и т. н. Те са общо 12, лесно могат да се намерят в интернет и всеки да си избере според вкуса си.

Туристическа група в двора на двореца на някогашния испански губернатор на Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова
Туристическа група в двора на двореца на някогашния испански губернатор на Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Островът ни предлага най-разнообразни видове туризъм – не само морски, но и селски, природен, яхтен, спортен и т.н. Има отлични възможности за дълбоководно гмуркане, за риболов. Специално бих обърнал внимание на нашия TurNat (Turismo de Naturaleza) – Природен туризъм. Развиваме го в областта Ориенте, в източната част на страната. За тази година сме го планирали за ноември. Ще тръгне от град Олгин към Баракоа, който силно пострада от последния ураган, но бе напълно възстановен. Има рекорден интерес да се опознае именно тази зона.

А още през май ще проведем ежегодния FITCuba (Международен панаир на туризма) в споменатия вече град Олгин, който ще изненада гостите с много нови свои придобивки и с интересни програми, свързани и с 15-те плажове наблизо.

Улица в град Олгин. Снимка: Къдринка Къдринова
Улица в град Олгин. Снимка: Къдринка Къдринова

Хората от нашия регион се интересуват много и от кубинския здравен туризъм. Разкажете по-подробно за него.

Здравеопазването и нашите лекари са гордостта на всеки кубинец. Кубинският лекар е професионалист, тотално отдаден на мисията си, на любовта към хората. Той обгражда с внимание пациента, старае се да вникне цялостно във всички проблеми, свързани пряко или косвено със заболяването.

Наскоро се наложи да заведа жена си на преглед при един лекар в Европа. От етични съображения няма да спомена нито страната, нито лекаря. Той се заби в компютъра, за да търси подходящ медикамент. Това и сами можехме да го свършим. Но консултацията е нещо друго – да прегледаш пациента, да го изслушаш, да съпоставиш симптоми и характеристики, да анализираш условията, в които живее и т.н.

Признавам, че ние, кубинците, в това отношение сме разглезени. Страна сме от Третия свят, а здравеопазването ни е по-добро, отколкото в много развити страни. Имаме високопрофесионални и високоетични лекари и медицински персонал, качествена медицинска техника, уникални медикаменти, отлични центрове за лечение и рехабилитация и т.н.

Ето защо интересът към здравния туризъм у нас е наистина много висок. Но аз бих добавил, че можем да си сътрудничим с България например и в обмена на медицински специалисти – наши лекари да гостуват тук, ваши да гостуват у нас. А български пациенти да се лекуват в Куба по преференциални цени – въпрос на преговори е.

Миналата година участвах във FITCuba в Хавана и имах възможност да разговарям с две сътруднички на службата за здравен туризъм към вашето министерство на здравеопазването – SMC (Кубински медицински услуги). От тях разбрах, че цените за лечение на пациенти у вас от по-богати и от по-бедни страни са съответно по-високи и по-ниски…

Това е съобразено с факта, че в страните с повече възможности хората са и по-платежоспособни.

В случая с България как ще се договаря цената?

България е наша приятелска страна. Между народите ни има химия. Може да се договори добра оферта. Въпросът е да се преговоря.

Много българи, разочаровани от здравеопазването у нас, гледат с надежда към лечение в Куба. Но цените на билетите за пътя са пречка, тъй като масовите доходи у нас са доста ниски…

Вижте, цената на пътя е нещо нищожно, ако се върнете от Куба с излекуван от рак бял дроб или с преборена левкемия. Знаете, че имаме и доста уникални препарати, изобретени у нас. Чували сте сигурно за препарата въз основа на отровата от син скорпион, който подпомага лечението на онкологични заболявания. Имаме патент и за медикамент срещу рак на белия дроб.

Освен това, идвайки у нас, вие попадате в нашите медицински центрове, при кубински лекари, за които вече ви споменах – това са хора, отдадени на мисията си, те ще ви заобиколят с грижи 24 часа от денонощието. Екипите ни работят с много любов към пациентите.

Пълният релакс на морските разходки по кубинското крайбрежие свалят с лекота всякакъв стрес. Снимка: Къдринка Къдринова
Пълният релакс на морските разходки по кубинското крайбрежие свалят с лекота всякакъв стрес. Снимка: Къдринка Къдринова

Какво трябва да направи българин, който желае да се лекува в Куба?

Да дойде в кубинското посолство, да поиска виза и да отправи молба към общественото здравеопазване, за да го приемат на лечение в Куба. Трябва да приготви досегашните си епикризи и други данни за заболяването си и прилаганите лечения. После пристига в Куба, там го поемат, започват да го лекуват…

Вероятно може да се получи и информация по интернет?

Да, разбира се. Всичко може да се намери на електронната страницата на организацията към нашето здравно министерство, която споменахте – SMC (Servicios Médicos Cubanos – Кубински медицински услуги). По-нататък, когато, надявам се, постигнем двустранна договореност, желаещите за лечение у нас ще трябва само да си извадят виза, а документацията ще бъде уреждана между двете ни здравни министерства.

Тоест – от българска страна с въпроса ще се занимава нашето здравно министерство?

Да, вашето здравно министерство трябва да влезе във връзка с нашето и да види какви възможности има за двете страни. България може да даде своя принос, ние също имаме много както да дадем – можем да помогнем за лечение на ваши граждани, страдащи от рак, от диабет, от наркологични зависимости, от затлъстяване…

А ако човек реши да кандидатства индивидуално за лечение у вас?

Няма проблем, направо идвате в посолството и там ще ви ориентират. Но според нас е по-добре да има междудържавна договореност.

Как се определя цената на лечението за всеки отделен случай?

Прави го въпросната специализирана служба SMC – в зависимост от спецификата на всеки случай. Тук ще спомена още, че у нас избра да се лекува такава личност като Диего Армандо Марадона, когото всички в Куба много обичаме. Излекувахме от рак и един голям европейски спортист, олимпиец, но няма да кажа името му от етични съображения. Известна е и нашата Операция „Чудо” – офталмологични операции, с които вече сме върнали зрението на хиляди хора по света.

Но пак ще повторя, че най-голямото постижение на кубинската медицина е любовта към хората, която вдъхновява нашите лекари. Здравеопазването е най-големият успех на нашата революция – и това бе стратегическа линия, начертана от Фидел Кастро. Големи са и успехите ни и в образованието, и в спорта, но медицината ни, грижата за здравето на човека е на първо място.

В нашия край на света често се питаме дали с промените у вас ще успеете да запазите тези високи социални постижения ?

Аз съм специалист в туризма, не съм политик. Но като кубинец ще кажа, че нашите постижения са си на мястото и няма да мръднат. Те са и един от фундаменталните плюсове в туризма ни. Куба е толкова търсена дестинация, защото има такива предимства, каквито няма никой друг. Първо, това са хората ѝ. Второ, културата ѝ. Трето, историята ѝ. Четвърто, сигурността.

Куба е много сигурен остров, у нас туристът няма никакви проблеми. Можеш да се разхождаш през нощта, чак до зори – няма рискове като в други латиноамерикански страни да те нападнат, изнасилят, ограбят… Ако си се загубила, хората ще ти помогнат, ще те упътят, ще те закрилят, ще ти дарят мир, любов, радост. Не ти трябва полиция, кубинците сами те пазят, защото си турист. Това ни прави силни заедно с постиженията ни. 80-90% от кубинците държат да запазят тези наши постижения.

Млада продавачка на ръчно изработени изделия в град Тринидад. Снимка: Къдринка Къдринова
Млада продавачка на ръчно изработени изделия в град Тринидад. Снимка: Къдринка Къдринова

Мисля, че ясно се видя какво мисли и чувства народът ни, когато се сбогувахме с Фидел… Много плакахме за него, защото знаем какво е направил за Куба. Ние сме това, което сме, благодарение на него. Това е пътят, по който ще продължим.

Куба все по-активно се старае да привлича чуждестранни инвестиции. В туризма това отдавна е факт. Как ще развивате тази тенденция?

Засиленият интерес към туризма у нас повишава и нуждата от разрастване на хотелската база, а и от подобряване в обслужването. Имаме работна група, съсредоточена върху повишаването на професионализма, качеството, технологиите. Разбира се, продължаваме да привличаме инвестиции и в хотелите, и извън хотелите. 26 смесени фирми с чуждестранно участие се занимават с администрирането на хотели, разполагащи общо с 25 000 стаи. До края на 2016 г. разполагахме вече с около 70 000 хотелски стаи, но тази бройка ще продължи да расте и това е шанс за всеки заинтересован чужд инвеститор.

Къщата на Дюпон във Варадеро. Снимка: Къдринка Къдринова
Къщата на Дюпон във Варадеро. Снимка: Къдринка Къдринова

Обновяването на инфраструктурата също дава добри възможности за участие на чужди съдружници. Онези, които се интересуват от офертата, трябва да си дадат сметка за колко печеливши зони става дума – Хавана, Варадеро, Тринидад, северното крайбрежие с малките райски островчетата край него. Тук отново ще спомена Олгин, който има огромен туристически потенциал за доразработване.

Отворени са и възможности за инвестиции в изграждане на яхтени пристанища, курортни зони за дълбоководни гмуркания, голф игрища.

Специално искам да обърна внимание на голфа, който е с големи перспективи за развитие в Куба. В процес сме на изграждане на 13 такива игрища. За две от тях вече имаме сключени договори с британски и с китайски инвеститори. Едното е във Варадеро, другото е в курортна зона на изток от Хавана. Но останалите 11 още са в процес на проучване и планиране, така че сега е моментът заинтересованите чужди инвеститори да кандидатстват с офертите си.

Морските разходки с катамарани край Хавана са едно от любимите забавления на туристите. Снимка: Къдринка Къдринова
Морските разходки с катамарани край Хавана са едно от любимите забавления на туристите. Снимка: Къдринка Къдринова

Казват, че и Донълд Тръмп се интересувал от хотелски бизнес и голф игрища в Куба?

Ще кажа само, че ние не зависим от ничий чужд интерес, следваме само интереса на нашата страна и на нашия народ. Искам да подчертая, че имаме и специални програми за развитие на вътрешния туризъм, който е много важен за нас. Организираме много екскурзии за наши граждани. Кубинският народ и неговото добруване е в центъра на всичките ни усилия.

Принтиране
Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар