Мохамед Барака: „Израел гледа на гражданите си палестинци като на врагове”

Дългогодишният депутат от Обединената арабска листа в Кнесета и председател на Висшата комисия по въпросите на палестинската общност в Израел разказа при посещението си в София за нарушенията на правата на палестинците в израелската държава

Мохамед Барака, палестински политик от Израел. Снимка: Къдринка Къдринова
Мохамед Барака, палестински политик от Израел. Снимка: Къдринка Къдринова

„Израелската полиция третира арабите, които са граждани на Израел, като врагове, а не като свои граждани“. Това е констатация от официален израелски доклад по повод един от многото случаи с палестински жертви по време на Интифадата през 2000 г. Фразата бе припомнена от гостувалия у нас Мохамед Барка – палестински политик от Израел, дългогодишен депутат от Обединената арабска листа в Кнесета и председател на Висшата комисия по въпросите на палестинските общности в израелската държава.

По време на посещението му в София Мохамед Барака участва в среща в Съюза на българските журналисти, организирана от посолството на Държавата Палестина в Република България и Българо-палестинското дружество за приятелство и сътрудничество. Тя бе по повод Международния ден в подкрепа на правата на палестинците в Израел.

На срещата присъства извънредният и пълномощен посланик на Палестина у нас Ахмед ал-Мабдух, много посланици на други арабски страни, членове на Българо-палестинското дружество за приятелство и сътрудничество, представители на палестинската и други арабски общности у нас, много журналисти, членове на ръководството на СБЖ.

Посланик Ахмед ал-Мабдух подчерта колко е важно

българската общественост да бъде информирана от първоизточник

за положението на палестинското население в Израел, като изтъкна, че гостуването в България на изявения политик и парламентарист Мохамед Барака предоставя именно такава възможност.

Председателят на Българо-палестинското дружество за приятелство и сътрудничество Славчо Велков представи пред публиката изявения палестински гост, като отбеляза, че Мохамед Барака е натрупал 16-годишен опит като депутат в Кнесета от Обединената арабска листа, а освен това има и три мандата като зам.-председател на Кнесета.

Славчо Велков припомни също, че в Западния бряг на р. Йордан и в Ивицата Газа живеят общо около 4 милиона палестинци, а в Израел има още 1,5 милиона. В бежански лагери в съседни страни са приютени още 6 милиона палестинци. А общо в света те наброяват около 12 милиона души. „Но днес темата на срещата ни са правата на палестинците в Израел,“ посочи председателят на Българо-палестинското дружество за приятелство и сътрудничество и даде думата на госта Мохамед Барака.

Като благодари за възможността да разкаже пред толкова многобройна аудитория за нарушенията на правата на палестинците в Израел, Мохамед Барака посочи, че от година и половина оглавява важен и уникален орган –

Висшата комисия по въпросите на палестинската общност в Израел.

Там са представени всички политически партии на арабската общност, всички арабски депутати в Кнесета, всички арабски кметове и почти всички организации на гражданското общество.

Гостът подчерта, че в изказването си ще се позовава само на официални и достъпни за всички израелски статистики и данни. Той припомни, че при създаването на държавата Израел през 1948 г. на територията, върху която тя се учредява тогава, остават да живеят 153 000 палестинци, чиито родни места винаги са били там. Припомнена беше също резолюцията на ООН от онова време – Палестина да се раздели на две държави, на израелска и арабска. Израелската държава е била задължена да даде израелско гражданство на палестинците, останали да живеят в нея, въпреки че ционисткият проект е залагал на етнически хомогенна държава.

Според Мохамед Барака това израелско гражданство никога не е било пълноценно и до 1966 г. палестинците в Израел постоянно живеят под израелски военен режим.

Непрекъснато се конфискуват земите им.

При учредяването на Израел 75% от земите на заетата от него територия са били частна собственост на палестинци. Днес са само 2%.

Мохамед Барака очерта два основни подхода в целенасочените усилия на израелската държава да подлага палестинското население на постоянен натиск. Единият е принуждаване на палестинците да се изселват, за да им се вземат земите, а вторият е да бъдат третирани особено – например, да се струпва максимален брой палестинци на минимална територия, да бъдат поставени в непоносими условия.

Гостът посочи, че до днес палестинците в Израел са се увеличили 10 пъти по сравнение числеността си през 1948 г. Но израелската държава за всичките тези години не е построила нито едно ново селище за палестинци. В същото време е изградила 700 нови еврейски селища.

Форма на тормоз е също, че израелските власти обявяват за незаконни или непризнати къщите, които палестинците издигат върху собствената си земя. Според официален доклад, огласен през март м.г., за незаконни се смятат 50 000 палестински жилища. „Помислете си, това означава, че всеки пети палестинец живее в такова жилище“, каза Мохамед Барака.

Палестинският политик посочи, че израелската държава винаги разпорежда самите обитатели на постройки от този вид да ги разрушават, а ако не го направят, праща булдозерите, но принуждава палестинците и да платят за разрушаването. Той разказа конкретни драстични примери с палестински села, които постоянно са разрушавани от израелските власти с цел да изтласкат палестинците от земята им, но палестинците постоянно ги възстановяват.

Мохамед Барака отбеляза, че израелската държава използва три системи на действие – „демократична е спрямо еврейското население, прилага расова дискриминация спрямо арабското население в Израел и апартейд спрямо хората в окупираните територии“.

Той посочи също, че ако общо в Израел около 14% от населението живее под чертата на бедността, то за палестинците там показателят е 52%. Средният годишен доход на глава от еврейското население в Израел е 40 000 долара. При палестинското население там е 12 000. А при палестинците от окупираните територии – 3000 долара. Палестинците в Израел взимат 65% от средната заплата за страната. Евреите, които са преселници от Източна Европа, взимат 100%. А които са дошли от Запада – 120%, допълни Мохамед Барака.

Гостът даде и следните данни.

Сред евреите в Израел безработицата е 4,5%. А сред палестинците – 22%.

Наетите от едната и от другата общност за една и съща работа получават различно заплащане – винаги в ущърб на палестинците. Колкото по-образован е един палестинец, толкова по-трудно може да си намери работа в Израел, съответстваща на неговата специалност и ценз.

Към госта бе отправен въпрос какво е мнението му за възможността за решаване на палестинско-израелския конфликт въз основата на двудържавно решение в светлината на осъдения от международната общност нов израелски закон за узаконяване със задна дата на около 4000 израелски жилища върху палестински земи на Западния бряг.

Мохамед Барака отбеляза, че дори американският президент Доналд Тръмп е направил изявления как заселническата колонизация намалява шансовете за двудържавно мирно решение. Що се отнася до конкретния израелски закон, гостът изказа мнението, че с него Израел, след като е анексирал Източен Ерусалим и Голанските възвишения, сега е тръгнал към анексирането на Западния бряг и Газа.

На друг въпрос относно контактите на палестинците в Израел с израелски граждански организации, които са за мир между палестинци и евреи, палестинският политик подчерта, че тези контакти са интензивни и палестинците много ги ценят, отделят им специално внимание и

дълбоко уважават хората, които най-демократично отстояват истината.

Запитан за връзката между сирийската криза и палестинско-израелския конфликт, Мохамед Барака изрази мнението, че Израел е замесен в конфликтите и в Сирия, и в Ирак, и в Йемен, като старата му мечта била да засенчи палестинския проблем с други драми, за да отклони от него вниманието на света.

Относно бежанския проблем гостът каза, че преодоляването му може да дойде от решението на същностната причина, която го причинява – а това значи Западът да спре войните и другите си намеси в Арабския свят и в други зони на света, откъдето има бежански потоци.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар