В категории:България / Пенсии

Доходността на частните фондове продължава да не е достатъчна за по-високи пенсии

При доходност от 4,1% за 2016 г. и десет пъти по-малко за времето от създаването им досега, фондовете ще осигурят на клиентите си по-ниски пенсии спрямо онези, които разчитат само на обществената осигурителна система

Когато сътресенията на пазара не изяждат доходността на фондовете, това правят таксите върху партидите на осигуряващите се в тях хора. Графика: КТ „Подкрепа“

Средната доходност на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за 2016 г. е 4,1%, оповести Комисията по финансов надзор (КФН), като тя варира между 1,26% (“Бъдеще”) и 6,6% (“Съгласие”). Доходността за последните 2 години обаче е едва 2,83%. В действителност, тя е малко по-висока заради дефлацията от 0,1% през 2015 и 0,8% през 2016 г.

Според изчисления на асоциацията на самите частни фондове, за да получат клиентите им по-високи пенсии спрямо онези, които се осигуряват само в държавната солидарна система през 2041 г., годишна доходност на всеки фонд трябва да бъде поне 5%. Дори при такъв развой, който се базира на серия позитивни за фондовете допускания, средните пенсиите на осигуряващите се при тях биха били едва с около 1% (или 15 лв.) по-високи спрямо отпусканите от НОИ. Това би могло да се случи, само ако икономиката не претърпи никакъв сериозен срив в следващите 25 години. При последния такъв през 2008 г. частните фондове отчетоха отрицателна доходност (т.е. загуба) в размер на минус 20%.

По изчисления на Института на дипломираните финансови консултанти (ИДФК), от създаването на т.нар. втори осигурителен стълб през 2002 г. до юни 2016 г., фондовете постигат номинална доходност от едва 1,74%. Реалната доходност, коригирана с инфлацията, е пренебрежимо малка – о,4% или 40 стотинки за всеки 100 лева.

На практика, осигуряващите се допълнително в частен фонд губят, тъй като тези 0,4% не могат да компенсират намаляването на пенсията от дъжавното обществено осигуряване, което се получава, когато част от вноските се насочат към втория стълб. Въпреки това до края на миналия септември само няколко хиляди души бяха прехвърлили партидите си от УПФ към НОИ, след като тази възможност бе дадена през август 2015 г.

Освен периодичните сътресения, характерни за пазарната икономика, причина за нищожната доходност на частните фондове е и начинът, по който налагат такси върху внесените при тях средства, който беше определен от синдикалисти като “паразитен”. Кодекса за социално осигуряване (КСО) определя начална такса от 5% за годините от 2007 до 2015, като от 2016 г. тя е намалена на 4,5%. Срещу нея не се предлага никаква услуга – фондовете на практика получават пари за това, че вземат пари.

Освен това, на цялата внесена сума по партидите се налага т.нар. инвестиционна такса, в размер на 1% до 2015 и намалена на 0,9% от 2016 г. Тя се събира от натрупаните суми, дори когато фондът е с отрицателна доходност. Това означава, че компанията, която управлява такъв фонд, таксува клиентите си за това, че е пропиляла част от парите им. В допълнение, тъй като таксата се налага върху цялата сума, се стига до ситуацията, в която вноските, направени през 2016 г., ще се намаляват с 0,9% всяка година или с цели 25,11% до 2041 г., което значително ерозира доходността.

По данни на самите фондове, 1/3 от реализираната доходност за 4-те години от 2012 до 2015 г. е отишла във фирмите, които ги управляват, под формата на такси.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар