В категории:Анализи / Общество

Числата показват, че фалшивите новини не работят

Медиите трябва да спрат да се паникьосват за „пост-истината“ и да започнат да работят за връщане на доверието на публиката

Леонид Бершидски, Bloomberg

В медиите вече се изписаха цели томове за ефекта от „фалшивите новини“ върху резултата от президентските избори в САЩ. Върху Facebook се оказва натиск да се справи с фалшивите истории в САЩ и други страни, където предстоят важни избори. В резултат на това социалната мрежа ще въведе схема за сътрудничество с хора, които ще „проверяват фактите“ в Германия.

Самият Доналд Тръмп усвои популярната фраза „фалшиви новини“ и за почна да я използва при назидаването на медиите в Twitter и пресконференциите си. Досега обаче нямаше сериозен опит да се измери реалното влияние на фалшивите новинарски истории върху хората, гласували за президент през ноември. Първото изследване по въпроса е публикуваният наскоро доклад на Хънт Алкот от Нюйорския университет и Матю Генцков от Станфорд.

Кампанията срещу фалшивите новини се основава на заключения, които са базирани на донякъде верни твърдения:

  • 62% от възрастните хора в САЩ четат новини в социалните мрежи

  • Фалшивите новини се разпространяват по-широко от истинските

  • Хората често им вярват

  • Повечето фалшиви истории бяха про-Тръмп.

Дали обаче това задължително означава, че партенките са увеличили гласовете за Тръмп?

Авторите на изследването са събрали база данни от истории, оценени като фалшиви, отчели са колко пъти те са били споделени в социалните мрежи (чрез услугата BuzzSumo), и са анкетирали 1200 американци за това дали са чели или поне виждали заглавията на конкретни фалшиви публикации. На всеки от анкетираните са показвани 15 случайно избрани новини, като в някои случаи са включвани и измислени от изследователите заглавия, за да се види дали хората отговарят честно.

Според проучването фалшивите про-Тръмп новини са били споделени 30 млн. пъти, докато фалшиви про-Хилари публикации – 7.6 млн. Около 15% от анкетираните заявяват, че със сигурност са виждали заглавия на конкретни фалшиви новини, а 8% признават, че са им повярвали, когато са ги видели. Интересно е, че фалшивата новина, която най-голяма част от запитаните си спомнят е про-Клинтън – а именно историята, че Wikileaks са фалшифицирали публикуваните имейли на Демократическата партия.

Резултатите по отношение на истинските „фалшиви новини“ обаче са близки до тези от измислените от изследователите заглавия, което показва, че хората надценяват това до каква степен са били изложени на фалшиви истории.

Отчитайки този ефект, учените изчисляват, че едва 1.2% от хората наистина си спомнят конкретна фалшива история. Това означава, че средностатистическият американец си спомня 0.92% про-Тръмп фалшиви истории и 0.23% про-Клинтън такива. Не само, че обикновеният американец си спомня по-малко от една фалшива история, но още по-малка част от хората са повярвали на подобни новини.

Според Алкот и Генцков, за да се говори за влияние върху гласуването при тези обстоятелства би означавало, че всяка фалшива новина трябва да е убедителна колкото 36 политически реклами. На теория не изглежда толкова невъзможно една привличаща вниманието фалшива новина да има по-голям ефект от много телевизионни реклами. Авторите на изследването обаче заключават, че фалшивите новини не са били особено ефективни. Една причина за това е факта, че телевизията все още е по-важен източник на новини за американците, отколкото социалните медии. Едва 14% от респондентите посочват социалните мрежи като първостепенен източник на новини за миналогодишните избори. По този показател социалните мрежи се нареждат на пето място. Първите три позиции са заемани от кабелните, националните и местните телевизии, а след тях се нареждат интернет сайтовете.

Администрацията на Тръмп заплашва, че ще отправя посланията си директно към хората, ако медиите не осигурят на новия президент справедливо третиране. Подобна нефилтрирана комуникация ще позволи на Тръмп да казва каквото си иска, а ако проверяващите фактите имат проблем с това, те ще се окажат в незавидната позиция да тичат след един влак, който вече е напуснал гарата.

Резултатите от изследването на Алкот и Генцков обаче показват, че по-голямата част от публиката в САЩ все още не би получила послания, ако няма посредник. Те ще чуят за туитовете и другата директна комуникация на Тръмп от телевизията. В повечето случаи това ще е придружено с интерпретацията на любимия им канал и добавени коментари.

Ентусиазмът относно всемогъществото на социалните медии не трябва да заблуждава политиците – или който и да е друг – относно способността им да заобиколят традиционните медии. Това може би се променя – младите хора имат различни навици за консумация на информация. Дали обаче навиците на гласоподавателите ще се променят достатъчно до следващия изборен цикъл, за да застрашат надмощието на телевизията? В тази ера на социалните медии е лесно да бъдат игнорирани динозаврите, гледащи телевизия, но те си остават все така важни за спечелването на президентски избори.

Хората в медийния бизнес лесно надценяват до каква степен технологиите са променили света. В крайна сметка медиите създават вълнението около новите тенденции – защо сами да не му вярват? Същевременно обаче основните механизми на вековни традиции като представителната демокрация не се променят толкова бързо, колкото си мислим.

Това би трябвало да каже нещо важно за медиите. Вместо да се паникьосват относно „света на пост-истината“, те трябва да вдигнат летвата на собственото си новинарско отразяване и да го направят възможно най-убедително и наситено с факти. Изследването на Алкот и Генцков показва, че марките и обсега на традиционните медии все още са силни. Същевременно обаче има значителна разлика между броя на хората, които виждат заглавие на голяма медия, и на тези, които вярват, че то представлява обективна информация. Тази разлика съществува по вина на самите медии.

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek