В категории:Мултимедия / Свят / Фотогалерия

Фотогалерия: Стокхолм на свечеряване

В този сезон с къси северни дни потопената сред балтийски протоци шведска столица трябва да се разглежда и снима бързо, защото още в два часа следобед започва да се смрачава

Неслучайно и Стокхолм е сред градовете, наричани Северната Венеция
Неслучайно и Стокхолм е сред градовете, наричани Северната Венеция

Много градове претендират за званието Северната Венеция, но на Стокхолм то определено му отива. Основаната през 1252 г. шведска столица е потопена сред живописните протоци, съединяващи езерото Меларен с Балтийско море. Вода, небе, земя, сгради и мостове тук образуват хармонична плетеница, която е не само красива за гледане, но е и уютна и удобна за живеене.

Водата и небето се прегръщат и в новите квартали на Стокхолм
Водата и небето се прегръщат и в новите квартали на Стокхолм

За разлика от общоприетите стереотипи, в Стокхолм през зимата всъщност не е чак толкова студено – средната температура е по-висока, отколкото например в разположената по-южно Москва. Така е заради атлантическото течение Гълфстрийм, чието влияние прави зимата мека и рядко сваля показанията на термометъра под нулата.

Зимата в Стокхолм е мека и рядко температурите падат сериозно под нулата
Зимата в Стокхолм е мека и рядко температурите падат сериозно под нулата

Но северната география все пак си казва думата. Зимните дни са къси и свечеряването започва още в два часа следобед. А в четири вече е пълен мрак. Туристическите разходки и снимките за спомен трябва да са бързи – за да хванат полегатите отблясъци на слънцето по елегантните фасади в пастелни цветове и по синьото водно огледало.

Ако времето ви е отпуснало скъпернически лимит за запознанство със Стокхолм, не се разсейвайте по магазините, които са еднакви в цял свят, а тичайте право към Гамла Стан, в превод – Стария град. Както се разбира и от името, това е същинската люлка на Стокхолм. Именно тук е бил основан и оттук е тръгнало разрастването му.

Силуетите на Гамла Стан
Силуетите на Гамла Стан

За основател на града се смята шведският владетел Биргер Ярл, който издига през 1250 г. първата Стокхолмска крепост – като укрепление, което да пази от неприятели входа към протоците от Балтийско море.

На същото място, на което някога е била тази стара крепост, днес се намира кралският дворец – официалната резиденция на шведските монарси. Първоначалният вариант на двореца, издигнат през 1690-1697 г. в стил скандинавски барок от един от основателите на това архитектурно течение – Никодемус Тесин-младши, бил напълно унищожен от голям пожар, избухнал почти веднага след приключването на строителните работи.

Проектът на новия дворец, започнат след пожара, пак е на Тесин-младши. Но заради икономически трудности мащабната сграда с 600 стаи, с фасада, дълга 120 метра, и с две симетрични предни крила, продължила да се строи и след смъртта на архитекта, чак до 1760 г.

Кралският дворец
Кралският дворец

Резултатът величествено се оглежда днес във водата, надвесен над нея на самия бряг на остров Стадсхолмен. Всъщност, това е и най-големият от трите острова, съставляващи Гамла Стан (Стария град). Другите два са малкият Хелгеандсхолмен, на който е разположена само сградата на парламента, и Ридархолмен, прочут с най-старата запазена и до днес църква в Стокхолм – Ридархолмската, част от издигнатия там през 1270 г. францискански манастир.

Впрочем, до кралския дворец също има прочута църква – това е разположената на Кралския площад Стокхолмска катедрала „Свети Никола”, чиято камбанария се вижда отвсякъде в Стария град, защото се намира на една от най-високите точки на остров Стадсхолмен.

Камбанарията на катедралата "Свети Никола" се вижда отвссякъде в Гамла Стан
Камбанарията на катедралата „Свети Никола“ се вижда отвсякъде в Гамла Стан

А наоколо е лабиринтът от криволичещи романтични улички с тесните високи фасади на старинните къщи и с аромата на канела от многобройните кафенета.

Типична архитектура в Гамла Стан
Типична архитектура в Гамла Стан

Туристическата идилия обаче не остава недосегаема за актуалния политически пулс. Поне моята обедно-привечерна разходка из това стокхолмско сърце ме срещна точно в пространството между кралския дворец и парламента (на шведски – риксдаг) с една жизнерадостна младежка демонстрация против депортирането на имигранти. В акцията участваха предимно тийнейджъри и представляваха цял букет от нации – освен швед(к)и имаше и афганистанци, и сирийци, и младежи с монголоиден разрез на очите. А плакатите на различни езици прокламираха: „Всеки има право на живот. Не ни пращайте на смърт”.

Демонстрация против депортирането на имигранти–между кралския дворец и парламента
Демонстрация против депортирането на имигранти – между кралския дворец и парламента

Швеция открай време е известна с толерантността си към имигрантите. Чак дотук стига през 70-те вълната от чилийци, които бягат от диктатурата на генерал Пиночет. Днес един от „зелените” депутати в шведския парламент е именно останалият от онази вълна „шведски” чилиец Марко Венегас.

Демонстрантите си бяха избрали стратегическо място – оттам минава оживен човешки поток, който след това продължава под арките на риксдага (парламента) и по моста по-нататък се прехвърля към по-търговската част на града.

Отдясно е част от представителната фасада на парламента, отляво е заседателната му зала, а между тях, под арките, преминава пешеходна зона за разходки
Отдясно е част от представителната фасада на парламента, отляво е полукръглата му заседателна  зала, а между тях, под арките, преминава пешеходна зона за разходки

Всъщност пешеходната зона под тези арки разделя представителната фасада на парламента (която по помпозност лесно може да засенчи и кралския дворец) от полукръглата заседателна зала на депутатите с модерна надстройка от стъклобетон.

Представителната фасада на парламента
Представителната фасада на парламента

Кралският дворец и парламентът са практически един до друг, разделени само от водния ръкав между двата острова, на които са разположени – Стадсхолмен и Хелгеандсхолмен.

Този мост прехвърля пешеходците от остров Хелгеандсхолмен, на който е парламентът, към по-търговската част на града
Този мост прехвърля пешеходците от остров Хелгеандсхолмен, на който е парламентът, към по-търговската част на града

Но ако питате мен, най-красива и елегантна в Стария град е друга една старинна сграда, построена в бароков стил в периода 1641-1674 г. В нея е заседавало Събранието на благородниците (Ридархусет – на шведски). Обкръжена от добре поддържана паркова зона, сградата и днес е място за сбирки и приеми на шведските благороднически фамилии, чиито гербове доминират във вътрешната украса.

В тази сграда в миналото е заседавало Събранието на благородниците. Днес тя отново е място за сбирки и приеми на благороднически фамилии
В тази сграда в миналото е заседавало Събранието на благородниците. Днес тя отново е място за сбирки и приеми на благороднически фамилии

Жителите на Стокхолм обаче смятат за символ на града друга емблематична постройка с ефектна кула. Това е кметството, издигнато на остров Кунгсхолм от 1911 до 1923 г. Именно там – в Златната и в Синята зали – ежегодно на 10 декември се провежда тържествената вечеря след връчването на Нобеловите награди. Златната зала дължи името си на 18 милиона позлатени плочки, с които са изобразени сцени от историята на Швеция. Що се отнася до кулата на кметството, на върха ѝ първоначално било планирано да се издигне 7-метрова статуя на Свети Ерик. Но накрая статуята останала в музея на кметството, а на кулата направили площадка за панорамна гледка към града.

В далечината се вижда кулата на Стокхолмското кметство, смятана за символ на града
В далечината се вижда кулата на Стокхолмското кметство, смятана за символ на града
Най-висока в Стокхолм–116 метра–е кулата на църквата "Света Клара"
Най-висока в Стокхолм – 116 метра – е кулата на църквата „Света Клара“

За най-висока в Стокхолм се смята 116-метровата кула на църквата „Света Клара”, разположена срещу централната гара. „Санта Клара” има цели пет кръста – един на върха и още четири на по-малките кулички в подножието му. В камбанарията пък ехтят едновременно 35 камбани.

Стокхолмската централна гара също е забележителност – бяла и елегантна отвън, с вход с колонада, наподобяващ входа на някой луксозен хотел. И с неизменния паркинг за колела на площада отпред – предпочитаното превозно средство за запалените по екологията шведи.

Стокхолмската централна гара и паркингът с колела пред нея
Стокхолмската централна гара и паркингът с колела пред нея

Отвътре гарата с всичките си просторни зали и преходи е гигантски транспортен възел, гъмжащ от хора по всяко време. При това не става дума само за железопътен превоз. Многобройни комуникационни „ръкави” правят директна връзка и с метрото, и с автогарата, и със скоростната железница за летището. Всичко е поразително добре организирано и комбинирано, упътванията изключват объркване и човешките тълпи се носят целеустремено във всички посоки.

Разбира се, най-желана за пристигащите е някоя дългоочаквана прегръдка.

Прегръдка за посрещане пред гарата в Стокхолм
Прегръдка за посрещане пред гарата в Стокхолм

А за заминаващите остава един последен поглед за сбогом към пронизващия смрачаващото се стокхолмско небе връх на Ридархолмската църква…

Силуетът на Ридархолмската църква
Силуетът на Ридархолмската църква

 

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар