Пропагандата за руската пропаганда

Доклад на анонимна организация обвинява стотици новинарски сайтове в САЩ, че са маши на руската пропаганда. Методологията на групата PropOrNot обаче е пълна бъркотия и създава усещане за нов маккартизъм

v-putin-on-russian-television-67582456

Ейдриан Чен, Newyorker

В края на октомври получих електронно писмо от организацията „The PropOrNot Team“, описваща се като „новосформиран независим екип от компютърни специалисти, статистици, професионалисти от сферата на националната сигурност, журналисти и политически активисти, посветен на идентифицирането на пропаганда – конкретно руска пропаганда, насочена към аудитория в САЩ“. В писмото си PropOrNot заявяват, че са идентифицирали двеста интернет сайта, които те „квалифицират като руски пропагандни издания“. Обхватът на тези сайтове е голям – те се четат от поне 15 млн. американци.  В писмото на PropOrNot  се казва, че са подготвили предварителен доклад за това за офиса на сенатора демократ Рон Уайден. След като от там са разгледали доклада, те са призовали PropOrNot да се свържат с мен и да видят дали може да се направи новинарска история.

Работейки по теми за интернет феномените, човек се научава да е предпазлив по отношение на анонимни колективи, които предлагат безплатно плодовете на труда си. Заявих на PropOrNot, че вероятно ще съм твърде зает, за да пиша статия по въпроса, но поисках да видя доклада. В отговор PropOrNot поискаха от мен да ги свържа „с хората от New York Times, Washington post, Wall Street Journal и всеки друг, който може да е заинтересуван“. Тъй като бях затънал в друг проект, така и не го направих.

PropOrNot са успели да се свържат с Washington post сами. В края на ноември вестникът публикува история, базирана отчасти на изследването на PropOrNot. Статията, озаглавена „Руските пропагандни усилия са спомогнали за разпространяване на „фалшиви новини“ по време на изборите, завяват експерти“, твърди, че редица изследователи са открили „сложна руска пропагандна кампания“, която е разпространявала статии с фалшиви новини в интернет с цел да накърни Хилъри Клинтън и да подкрепи Доналд Тръмп. Статията изтъква най-вече изследването на PropOrNot. Историята оглави списъка с най-четени статии на вестника и бе споделяна от изявени журналисти и политици в Twitter. Бившият съветник на Белия дом Дан Пфайфър написа в социалната мрежа „Защо това не е най-голямата новинарска история в цял свят в момента?“.

Афинитетът на Владимир Путин и руската държава към Тръмп е широко отразен. По време на кампанията безброй статии спекулираха за връзки между Тръмп и Путин и за предполагаема руска помощ за избирането на Тръмп чрез пропаганда и заблуди. Клинтън превърна това в основна линия на атака срещу опонента си. Статията на Post обаче имаше силата на откровение, до голяма степен благодарение на привидния научен авторитет на изследването на PropOrNot: групата публикува доклад от 32 страници, включващ детайли за методологията, както и списък със стотици подозирани новинарски издания. Анонимността на организацията, което според говорителя ѝ се дължи на страха от руски хакери, добави киберсекси мистика.

По-внимателен поглед към доклада обаче показва, че той е пълна бъркотия. „Честно казано, изглежда като много аматьорски опит. Не смятам, че това би трябвало да излиза като статия в сериозни новинарски сайтове“, коментира Елиът Хигинс, който от години се занимава с разследване на руски фалшиви новини в сайта си Bellingcat.

Най-впечатляващият проблем с доклада са твърде широките критерии, използвани за идентифициране на издания, разпространяващи пропаганда. Според описанието на методологията на PropOrNot една от стъпките е да се провери дали сайта по принцип има история на повтаряне на „руската пропагандна линия“. Според PropOrNot това включва възхвала на Путин, Тръмп, Башар Асад, Сирия, Иран, Китай, както и на „радикални политически партии в САЩ и Европа“. А ако не възхвалява „руската пропаганда“, тогава включва критика към Съединените щати, Барак Обама, Клинтън, Европейския съюз, Ангела Меркел, НАТО, Украйна, „еврейските хора“, съюзниците на САЩ, мейнстрийм медиите, Демократическата партия, както и „дясноцентристи и левоцентристи и всякакви други умерени“.

Тези критерии, разбира се, могат да включат не само контролирани от руската държава медийни организации като Russia Today, но и почти всяко новинарско издание по света, включително самия Washington post. PropOrNot обаче заявява, че няма интерес да прави разграничение между организации, които са очевидни инструменти на руската държава, и т.нар „полезни идиоти“, които повтарят руската пропаганда заради искрените си вярвания. „Фокусираме се върху поведението, а не върху мотивацията“, пише организацията.

За PropOrNot просто да изразиш някакви виждания извън политическия мейнстрийм е достатъчно, за да рискуваш да получиш етикет на руски пропагандист. И наистина – списъкът с „пропагандни издания“ включва уважавани леви платформи като CounterPunch и Truthdig, както и водещи десни сайтове като Drudge Report. Списъкът е толкова широк, че не разкрива абсолютно нищо за структурата или разпространението на руската пропаганда. „Това е изключително произволно. Ако някога, когато и да било, си пуснал проруски материал на сайта си, значи ти си руска пропаганда“, отбелязва Хигинс. В унищожителен анализ, публикуван в The Intercept, Глен Грийнвалд и Бен Нортън пишат, че PropOrNot „въплъщава токсичната есенция на Джоузеф Маккарти, но без куража да прикачат отделни имена към черния списък“.

Като преиграва по отношение на влиянието на руската кампания за дезинформация, докладът също така работи директно за руските пропагандисти, срещу които иска да се бори. „Помислете си какви са целите на RT и Sputnik, как те отчитат успяха си пред Путин. Техният успех е в това, че те са прокарали дневния си ред, че са се превърнали в проблем за Запада. Точно това  се случва“, коментира Васили Гатов, руски медиен анализатор и гостуващ изследовател в Университета в Южна Каролина.

В телефонно интервю говорителят на PropOrNot отхвърли критиките. „Ако има модел на активност в дълъг период от време, особено в комбинация с технически издайнически знаци – да, ние ще го подчертаем“, заявява той. Изтъква, че руската дезинформация е огромен проблем, който изисква директна конфронтация. „От известно време е видно, че Русия е малко по-смела, по-агресивна, по-склонна да минава границите на това, което преди бе приемливо“. Говорителят също така коментира, че за да се избегне прекалено широкото класифициране на сайтовете, организацията използва сложни анализи, които не разчитат на един изолиран критерий.

Въпреки това, когато бе попитан за техническите модели, които са довели до това PropOrNot да сложи етикет „руска пропаганда“ на Drudge Report, той можа да посочи само общото възприятие за пристрастие в съдържанието на сайта „Те в значителна степен действат като ретранслатор и препращат читателите си към руски неща. Няма априори причина консервативен новинарски сайт да разчита на толкова много руски източници. Каква е причината за това?“, заявява говорителят. Поисках да видя необработените данни на PropOrNot, използвани за определянето на Drudge Report като руски пропагандистки сайт. Говорителят на организацията заяви, че в крайна сметка тези данни ще бъдат публикувани, но в момента не може да ги сподели. „Това изисква много работа, а ние сме екип само от доброволци“. Вместо това той ме призова сам да почна да чета Drudge Report, подсказвайки, че същността на сайта е очевидна.

В защита на доклада си, в своя профил в Twitter PropOrNot цитира моя статия, публикувана в Times Magazine през 2015 г. относно пропагандистките операции в Русия. Но моето разследване бе фокусирано върху конкретна организация, която директно разпространява дезинформация. Успях да проследя връзки от Twitter профили и сайтове до сграда в Санкт Петербург, където стотици млади руснаци работеха, за да бълват пропаганда. Въпреки впечатляващо изглеждащите диаграми и числа в доклада, откритията на PropOrNot разчитат до голяма степен на намеци и конспиративно мислене.

Друг голям проблем с PropOrNot е това, че членовете на организацията настояват да останат анонимни. Ако някой цели да разобличи кампания за дезинформация, прозрачността е от първостепенно значение. В противен случай просто се подклажда допълнителна параноя. Руският журналист Алексей Ковалев, който развенчава кремълска пропаганда в сайта си Noodleremover, споменава възможността PropOrNot да е част от дезинформационна кампания на украинци срещу Русия. Говорителят на PropOrNot разговаря с мен само под условие на анонимност и разкри само обши биографични детайли. На въпроса ми защо неговата група остава в сянка, той на свой ред попита: „Запознат ли сте с убийството на Джо Кокс?“ (британска депутатка, убита от десен екстремист). „Е, това е голяма работа за нас. По принцип Русия използва луди хора, за да убива враговете си“, заявява той.

Говорителят на организацията е американец, мъж, вероятно на 30 или 40 години, който е добре запознат с интернет културата и псува ентусиазирано. По думите му организацията наброява около 40 души. „Мога да кажа, че имаме хора, работещи в големи технологични компании, както и такива, работели за правителството в различно качество, но в случая всички действаме в лично качество. Едно нещо, за което всички сме съгласни, е, че Русия не трябва да може да се ебава с американците. Това не е готино“. Говорителят също така заяви, че групата е започнала с по-малко от дузина участника, които са се събрали след инвазията на Русия в Източна Украйна. Кризата бе съпроводена с вълна от дезинформация, предназначена да обърка Украйна и нейните съюзници. „За нас това бе голям сигнал за събуждане. Беше някак си – чакай малко – Русия създава тази много ефективна пропаганда от фалшиви новини във връзка с тяхната военна операция. Боже мой, ако те могат да направят това там, защо да не могат и тук?“, заявява говорителят. PropOrNot декларира, че групата включва американци с украински произход, но говорителят се изсмя на предположението, че са украински агенти. Организацията твърди, че има тотална финансова и редакционна независимост.

Предвид сенчестата природа на PropOrNot и нескопосаността на работата им, бях объркан от твърденията на групата, че е работила с офиса на сенатор Рон Уайден. Според говорителя на сенатора Кийт Чу екипът на PropOrNot се е свързал с тях към края на октомври. Двама участника в групата – бивш служител на Държавния департамент и ИТ специлист – са представили изследването. „Звучеше интересно и в тон с новините за руските пропагандни усилия“, отбелязва Чу. След няколко телефонни разговора е станало ясно, че офисът на сенатора не може да валидира изводите на групата. Чу е дал съвети на организацията за медийната ѝ стратегия и е предложил имена на репортери, с които биха могли да се свържат. „Казах им, че би помогнало, ако имат някакви открития, някакъв документ, който да предоставят на репортерите“, заявява Чу. Той заявява, че офисът на сенатора не е играл никаква роля в изготвянето на доклада и не подкрепя констатациите. Той все пак добавя, че „от известно време има интерес и от двете партии по отношение на тези руски усилия, включително намеса в изборите, в това число и от страна на сенатор Уайден“. Миналата седмица Уайден и още шестима сенатори пратиха писмо до Белия дом с искане да бъде разсекретена информация, засягаща „руското правителство и изборите в САЩ“.

Историята с PropOrNot трябва да служи като поучителен разказ за тези, които се фиксират върху злокачествените информационни влияния като първостепенно обяснение за изненадващата изборна победа на Тръмп. Тази история комбинира два от най-популярните технологични злодеи в следизборните анализи – фалшивите новини и руските заблуди – в единен дразнещ вкуса пакет. Но както и най-ефективната руска пропаганда, докладът заплита ведно истина и дезинформация.

Фалшиви новинарски истории, които облагодетелстват Тръмп, наистина наводниха социалните мрежи по време на кампанията, а хакването на имейлите на ръководителя на щаба на Клинтън Джон Подеста изглежда вероятно да е работа на руските разузнавателни служби. Но колкото и да са вредни тези феномени, перспективата легитимни дисидентски гласове да бъдат нарочвани за фалшиви новини или руска пропаганда от страна на мистериозни групи от бивши правителствени служители, при това с помощта на национален всекидневник, е още по-страшна. Както коментира Васили Готов: „Да обвиняваш за вътрешни социални ефекти външни извършители е много путинистко“.

 

Оставете коментар