В категории:Европа / История / Свят / Украйна

В сянката на волинското клане. Странната визита на Порошенко във Варшава

Президентът на Украйна Петро Порошенко ще направи днес (2 декември) кратко, еднодневно посещение в Полша по покана на президента Анджей Дуда. Графикът е много напрегнат, а целта е неизвестна.

Анджей Дуда (вляво) и Петро Порошенко (вдясно) във Варшава.
Анджей Дуда (вляво) и Петро Порошенко (вдясно) във Варшава.

Втори декември е донякъде историческа дата, тъй като на този ден преди 25 години Полша призна независимостта на Украйна. Едва ли обаче Порошенко е пристигнал да празнува в Полша тази годишнина, още повече, че програмата му е натоварена – предвиждат се срещи с полския му колега, с премиерката Шидло, с прословутия министър на отбраната и с ръководителите на Сейма и Сената – двете камари на полския парламент.

Изключително любопитен е фактът, че до днес сутринта в полските медии не можеше да бъде открито нито едно съобщение за тази визита, докато украинските сайтове и вестници са пълни с такива публикации. Единствената информация бе предоставена от левия полски интернет портал – STRAJK.eu. Без съмнение Украйна, поставена пред динамично променяща се международна ситуация и неясно отношение на САЩ към проблемите на Централна и Източна Европа, трябва да се опита да определи някаква самостоятелна позиция. А с кого може да направи това, ако не с най-близкия васал на САЩ в региона – Полша?

Част от коментаторите все пак смятат, че освен потенциалните промени в политика на Вашингтон, президентите ще се стараят да успокоят напрегнатата ситуация между двете страни, която в последно време ненадейно се влоши. Това е свързано не само с гръмката резолюция на полския парламент относно волинския геноцид през 1943 г., но също и с нарастващите в полските медии тенденции и призиви за разчистване на сметките, останали от Втората световна война.

Тези проблеми могат да бъдат не само доста трудни, но почти невъзможни за разрешение. Причините са две: първо – правните документи, приети от полския Сейм не могат да бъдат отменени; второ – опитите за налагане на нови интерпретации или релативизъм относно тези кървави събития от 1943 г. са обречени на неуспех и могат да доведат само до жалка демонстрация на лицемерие.

В полските архиви има много достоверни документи, потвърждаващи геноцида във Волиния, и много от сериозните историци боравят с това определение на събитията. Утвърдени полски учени като Владислав и Ева Шемашко, Виктор Полишчук и Гжегож Мотика говорят за това събитие по начин, който не оставя възможност за друго тълкуване. Освен това са известни и документи на самите украински националистически организации, потвърждаващи планирания характер на това клане – преди всичко вътрешните документи на ОУН от периода 1928–1942 („Как и защо се борим с поляците“, „Военната доктрина на украинските националисти“ и др.).

По всичко изглежда, че Петро Порошенко може да разчита на подкрепа от полските управляващи за създаването на поредния антируски фронт, който да насърчава САЩ да продължи похода си срещу Москва. По въпроса за промяна на интерпретацията на събитията от 1943 г. обаче едва ли може да се очаква намиране на компромис между вилнеещите национализми на двете съседни страни.

Боян Станиславски
Роден в София, постоянно живущ в Полша; публицист, преводач и издател. Автор е на коментари и анализи в различни полски и български вестници и списания. Работи като зам. главен редактор на ляв полски сайт Strajk.eu. От 2008 година е кореспондент в Полша на Българското национално радио.

Оставете коментар