Големият победител на изборите е крайната десница

Президентските избори показаха, че обединението на нацията около подклажданите от националистите страхове е факт. На втория тур ксенофобският консенсус отново ще триумфира, докато кандидатите се борят за гласовете на крайнодесните.

Завой наляво забранен

rumenradev1
Профилът на Радев можеше да се впише във всяка от първите три партии на изборите. Снимки: Wikimedia Commons

Мнозина ще побързат да обявят съживяването на БСП след победата на първи тук за Румен Радев, но тя е по-скоро поредният белег за бавно изчезващата стара левица, която в тази изборна кампания понесе загуба на идентичност, измерима само с онази при въвеждането на плоския данък. Радев наистина е идеалният кандидат за БСП, но би паснал чудесно и на ГЕРБ, и на националистическата коалиция, така че слуховете за завръщането на столетницата са силно преувеличени.

Достатъчно красноречив е изборът на военен за кандидат на партия, която вече дори не претендира да е социалистическа, а най-много “социална”, но и последното е доста спорно. Да си припомним кампанията на генерала и единствения дебат, в който той взе участие: в тях доминираха приказките за сигурността, бъдещето на армията, отношенията с Русия и НАТО, докато социалните теми липсваха почти изцяло.

Но най-показателна е пълната неразличимост на Радев – и БСП изобщо – от крайната десница по темата за бежанците. Ако слушате “социалистите”, няколко хиляди бежанци на територията, които нямат търпение да се махнат оттук, са най-големия проблем на държавата. Не е проблем, че участваме или подкрепяме войните срещу страните, от които те идват, нито че продаваме оръжия на държави, финансиращи ИДИЛ, но отказваме  да приемем последствията от подобни действия.

Бежанците, казват Радев и БСП, трябвало да бъдат възпрепятствани да влязат в държавата, т.е. да бъдат оставени да умират на стената на южната граница или в Черно море. Трябвало да бъдат връщани в страните си, което означава да нарушаваме Женевската конвенция. Трябвало да бъдат изкарани извън градовете, да бъдат настанявани в напълно изолирани гета, за да не се допуснела “етническа” подмяна, промяна на “ценностите, демографията, религията”.

В БСП сякаш мислят, че в България има нещо като държавна религия, което обяснява защо Радев вече се обяви за въвеждане на вероучение в училище на пресконференцията след обявяването на изборните резултати. Колкото до “ценностите”, те вече бяха променени именно от расисткия дискурс, който беше тотално наложен от двете най-влиятелни партии в страната заедно с националистите. Да не говорим за антифашистките “ценности” на БСП, които отдавна вече не означават нищо. Ако след плоския данък тази партия загуби остатъците от лявата си идентичност, то след тази кампания тя загуби и либералния си образ и вече изглежда по-консервативна от десницата, на която уж предлага алтернатива.

Така че тук не може да става дума за някакво възраждане на левицата, а на поредната Пирова победа на БСП. Нейните ляво-либерални разклонения в лицето на Ивайло Калфин и Татяна Дончева показаха за пореден път, че не са жизнеспособни.

Корабът потъва стабилно

От ГЕРБ толкова дълго обясняваха в телевизионни монолози, че държавата цъфти под ботуша на Бойко Борисов, че накрая сами си повярваха и се оказаха изцяло хипнотизирани от илюзиите, които първоначално бяха предназначени за други.

Олицетворение на стабилността?
Олицетворение на стабилността?

Как иначе да си обясним, че вменяеми хора пускат Цветан Цветанов да води политическа кампания с основен мотив за запазване на стабилността? Все едно Митьо Пищова да се застъпи за вегетарианството и семейните ценности.

Та по времето на Цветанов държавата се клатеше от ескалиращи скандали ежеседмично, а МВР се държеше сякаш има да изпълнява норма от показни арести, които после да докарват присъди за България в Европейския съд за правата на човека. Полицейските нахлувания с взлом се оправдаваха с няколко кутии цигари без бандерол. Незаконните и ненужни подслушвания бяха банално ежедневие. А помните ли колко време основната работа на вътрешния министър беше да разяснява точната бройка на апартаментите си? Толкова за стабилността.

Колкото до Цачева, при всички срещи с избиратели тя оставаше в сянката на иначе не особено харизматичния Цветанов. По време на председателството на Народното събрание тя показа потенциала си като “обединител на нацията”, докато с процедурни хватки громеше опозицията и осигуряваше псевдокворуми, за да могат ключови закони да минат с шейсетина депутатски гласа “за”.

Когато изглеждаше абсурдно ГЕРБ да загуби избори от БСП, симбиозата между Цветанов и Цачева, въплъщаваща нестабилността и разединението, единствена можа да постигне невъзможното. Но дали ще повтори това изумително постижение и на втори тур?

Националистите решават изхода от изборите

Големите победители в тези избори са националистите, които напълно наложиха крайнодесния дискурс на водещите партии и на обществото чрез старателно истеризиране на т.нар. бежанска криза. Няколко хиляди души, които бягат от война, от страх да не бъдат насилствено мобилизирани в нечия армия или просто в търсене на по-добър живот, не могат да минат за криза по никакви критерии, но крайната десница успя да изстиска максимума от естественото недоверие на хората към непознатото, т.е. първичната ксенофобия.

Бежанците свършиха идеална работа в момент, когато експлоатацията на “цигански кризи” вече не можеше да вкара никого в парламента. Сирийци, афганци, иракчани, които почти никой не е виждал и идват от Близкия и Средния изток, могат с лекота да се обрисуват – до последната жена или дете – като ислямисти, фундаменталисти, терористи и прочее.

Нивото на престъпността сред бежанците е много по-ниско, отколкото в българското общество по принцип, но никакви статистики не могат да се борят с предразсъдъците. Най-малкото защото възприемането на статистиката изисква рационален подход, който думата пред-разсъдък възпрепятства по дефиниция.

Но в някакъв смисъл присъствието на бежанци тук (по-скоро опитът им да преминат през България) наистина увеличава престъпността. Не минава и седмица без да прочетем за “патриотично” насилие срещу тях в граничната зона или по улиците на градовете. Дори премиерът благодари на ловците на хора за оказаното съдействие. На прицел напоследък са и правозащитниците, така че можем да очакваме още ръст на престъпността.

Важното за изборите е, че при така създадената ситуацията националистическите партии ще решат изхода от гласуването на втория тур. Те биха искали да подкрепят коалиционния партньор ГЕРБ, но вероятно избирателите им ще са по-склонни да застанат зад генерал Радев заради патриотичния образ, който той си изгражда.

Възход и падение на “популисти” и “интелигентни”

В същото време друг кандидат, който следваше в кампанията си патриотичната линия, само ни показа, че синдромът “Бареков” не е бил кратка лятна треска, както се надявахме, а повече прилича на хронично заболяване. Излиза, че всякаква политическа гротеска може лесно да намери място на голямата сцена на българската политика, стига да е подкрепена с достатъчно финансови средства.

В следващия парламент може би ще имаме два такива проекта: на Веселин Марешки и на Слави Трифонов, а нищо чудно и да се умножат, ако дотогава субсидиите за партиите бъдат намалени 11 пъти до 1 лев. Зависимостта от частни източници на средства ще даде нов тласък на роенето на бизнес партии, които нямат нужда от обществена субсидия.

Като контрапункт на “популистите” пък се беше позиционирал Трайчо Трайков. Неговият провал обаче не е белег на оглупяването на нацията, както си мислят част от привържениците му, които скромно са поели върху себе си бремето да бъдат – съвсем по ленински – интелектуален авангард, сочещ правилния път на обърканото население.

Защо тази карикатура да е по-добра от онази, която се очертава около образите на “бензинджиите” и “чалгарите”? Нека си припомним, че в същите напредничави краски ни се представяха и предишните проекти на “автентичните” десни – от ДСБ през Синята коалиция до Реформаторския блок. Всяко от тези творения беше промотирано като единственото разумно решение, а “изненадващият” му провал се представяше като проява на неразумността на “простолюдието”.

В някакъв смисъл мнозинството от хората наистина не разбират автентичните десни и не им се доверяват по същия начин, по който са скептични към някой от онези часовници, спрели по време на земетресение. Онова, което се представя за интелигентност, обикновено повече прилича на евтин фентъзи роман от 90-те със замесени в него герой от тайни служби със суперсили; червени бабички, които все се очаква да се отправят към други светове (окончателното решение на комунистическия въпрос); безмозъчни тролове, който гласуват под строй за останалите партии; суперзлодеи, дърпащи конците на пионките (които лесно се разпознават по неинтелигентното си мнение) и – за щастие – безрезервно загрижени за съдбата ни благодетели от далечни земи.

В този вълшебен свят трябва да приемем, че т.нар. trickle-down economics работи безупречно, държавните регулации са причината за хроничните кризи на капитализма, а потреблението се насърчава най-добре с шоково затягане на коланите. Всички световни проблеми – от бедността през достъпа до образование до екологичните предизвикателства, лесно се премахват, когато биват оставени на магическите сили на свободния пазар.

Мотивацията на Трайчо Трайков от изборния ден синтезира цялата тази гротескна неадекватност в едно изречение: „Гласувах, защото реших, че ако не го направя, утре може да ни накарат да празнуваме пак октомврийската революция“. С такива сериозни кандидати не ни трябват никакви духовни лечители и плоски хедонисти, за да схванем мащабите на фарса.

rumenradev%d0%b02А с кандидатите, които отиват на балотаж, можем само да предполагаме размаха на предстоящата трагедия. Независимо дали ще победи Румен Радев или Цецка Цачева, дали кабинетът ще падне и дали ГЕРБ ще спечели пълно мнозинство на евентуални бъдещи мажоритарни избори, това няма да изкорени ксенофобията, която е обзела политическия елит в България и която гарантира опасен ръст на национализма в следващите години.

Няма да се появи и правителство, което да постави под въпрос основни икономически догми, които отдавна не могат да се примирят по никакъв начин с емпиричните данни. А бедността и неравенството, които пораждат те, предизвикват на свой ред още ксенофобия. Това е цикълът, който трябва да бъде прекъснат, а не просто онзи на въртенето на ГЕРБ и БСП начело на държавата.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар