Горанов: Повече пари за военна техника може, за наука – не

В следващите години ще изпълним изискванията на НАТО за инвестиция на 2% от БВП за отбрана, но не и тези на ЕС за 3% от БВП за наука

Науката трябва да се обърне към бизнеса, според министър Горанов. Но и в момента 75% от инвестициите в сектора са от частния сектор
Науката трябва да се обърне към бизнеса, според министър Горанов. Но и в момента 75% от инвестициите в сектора са от частния сектор

„Губи ми се връзката между фундаменталната наука и бизнеса“ – обясни в студиото на “Здравей, България” на NOVA финансовият министър Владислав Горанов. В хода на разговора се разбира, че връзката се губи, тъй като министърът не разбира добре едно от двете понятия.

Той първо бърка фундаменталната наука с приложната: „Бюджетът трябва да финансира проекти, обвързани с нуждите на държавата като цяло, или проекти, които са свързани с необходимостта на бизнеса за някакво развитие“. После я бърка с продажбата на плодове и зеленчуци: “Застанете отвън и опитайте да продадете нещо, което никой не иска да купи. Ще седите цял ден и никой няма да го купи.”

По повод на Бюджет 2017 финансовото министерство се похвали с първи приоритет върху образованието, който да гарантира “растеж, основан на знанието и науката”. Ръстът в средствата обаче отива основно за увеличение на заплатите на учителите в средното образование, които пак ще останат доста под средните в страната. Парите за висше образование се увеличават с 56 милиона, включително 5 милиона повече за БАН, с което бюджетът на академията достига 78 млн.лв.

За сравнение, през 2009 г. преди мерките за икономии на Симеон Дянков, той беше 95 милиона. По данни на НСИ публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са се свили от 230 млн. през 2009 г. до 212 млн. лв. през 2015 г. Като процент от БВП обаче спадът е далеч по-драстичен – от 0,35% до 0,25%, или с близо една трета.

През цялото време обаче статистиката отчита увеличение на инвестициите в наука, заради ръста на т.нар. иновативни предприятия, които извършват в някаква степен научна и развойна дейност. Заедно с тях инвестициите в наука в България достигат близо 1% от БВП. Така делът на частните инвестиции е около 75% при средно 65% за страните от ЕС.

Графика за разходите за НИРД от 2014 г. България е два пъти под средното ниво в ЕС
Графика за разходите за НИРД от 2014 г. България е два пъти под средното ниво в ЕС

Средноевропейското ниво за финансиране на НИРД е 2% от БВП, като високото ниво се дължи на скандинавските страни, Германия и Австрия, които отделят три пъти по-голям процент от България.

Амбицията на ЕС, заложена в стратегия “Европа 2020” е общността да отделя 3% от бюджета си до края на десетилетието. В същото време управляващите в България се хвалят, че ще достигнем половината от изискваното равнище до 2020 г.

Много по-изпълнителни сме в сферата на военното дело. Горанов обясни, че увеличението с 825 милиона лева на средствата за отбрана, се дължи на ангажимента ни към НАТО да се стремим да отделяме 2% от БВП по това направление. Затова в следващите години ще похарчим 2,3 милиарда лева за покупка на военни самолети и два бойни кораба.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар