В категории:Икономика

Не бързайте да отваряте шампанското за СЕТА

Белгийският компромис все още не дава пълни гаранции за безпроблемно приемане на споразумението. Прилагането на най-противоречивите клаузи в договора изглежда ще се решава поотделно от националните парламенти, което вероятно не е е добра новина за България.

Протест срещу CETA и TTIP пред сградата на Европейската комисия в Брюксел
Протест срещу CETA и TTIP пред сградата на Европейската комисия в Брюксел

В четвъртък белгийското федерално правителство и властите на автономните региони на страната постигнаха споразумение за обща позиция относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз СЕТА. Теоретично това отваря вратата към подписване на спорния договор от всички 28 членки на съюза. На практика обаче е рано да се каже каква ще е съдбата на споразумението като цяло и конкретно на най-противоречивата му част – механизмите за съдене на държави от страна на инвеститори.

Съпротивата на Валония и другите френскоговорящи региони в Белгия не позволи на Европейския съвет да приеме трите споразумения – за подписване, сключване и временно прилагане на СЕТА. Това доведе до отмяна на насрочената за четвъртък среща на високо равнище ЕС-Канада, на която трябваше двете страни да подпишат договора.

След интензивни преговори, завършили в четвъртък, министър-председателят на Белгия Шарл Мишел обяви, че представителите на регионите и езиковите общности са изготвили документ от четири страници, който представлява добавка към договора.

Тестът трябва да отговори на страховете, че системата за защита на чуждестранни инвеститори ще позволи на международни компании да блокират прокарването на закони за защита на околната среда, трудовите права и публичните услуги. В документа се заявява, че механизмът за защитата на инвестициите и уреждането на спорове (ICS)* няма да влезе в сила по време на периода на предварително прилагане на СЕТА. Белгия ще поиска и становище от Съда на Европейския съюз относно съответствието на ICS с европейските договори.

В декларацията също така се заявява изрично, че Регион Валония, Френската общност, Германоезичната общност, Комисията на франкофонската общност и Столичният регион няма да ратифицират СЕТА, ако системата за разрешаване на спорове между инвеститори и държави остане в сегашния си вид. Белгия също така запазва правото да защитава селското си стопанство в случай, че прилагането на СЕТА доведе до „нарушаване на пазарното равновесие”, дори по отношение само на отделен продукт. (прочетете пълния превод на белгийската декларация).

„Радвам се на тези добри новини. След като бъдат завършени всички процедури за подписването на СЕТА от страна на ЕС, ще се свържа с канадския министър-председател Джъстин Трюдо, за да се договорим за дата за нова среща”, заявява президентът на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от Reuters.

„Това е позитивно развитие, но все още има работа, която трябва да се свърши”, завява говорителят на канадското министерство на търговията Алекс Уорънс. „Канада свърши своята работа и остава в готовност да подпише това важно споразумение, когато и Европа е готова”, добавя той.

Премиерът на фламандския белгийски регион Герт Буржоа, който подкрепя СЕТА, пояснява, че декларацията не променя оригиналния текст на договора, който обхваща 1598 страници. „Тази добавка представлява разяснение, самият договор не се променя”, изтъква Буржоа. Канада вече се съгласи към договора да има тълкователна декларация, чрез която бяха преодолени възраженията на други членки на ЕС като Германия, Австрия, Унгария, Словения и Холандия.

Един от членовете на местния парламент в град Брюксел обаче изтъква, че критиците на споразумението ще държат да има промени в механизма за инвестиционни спорове, които ще са част от текста на договора. „Ще искаме гаранции за това”, заявява Хемза Фаси-Фихри. Подобни разминавания показват, че различията на позициите между белгийските региони все още не са напълно изчистени.

Фаси-Фихри също така коментира, че не е ясно дали Канада ще се съгласи на промени в механизми и дали промените се отнасят и за нея. „Ако това е документ с юридическа сила и той бъде добавен към договора без директно дискутиране с Канада, то тогава не е ясно дали Отава ще е задължена да се съобразява и с допълнителните документи, или само с основния текст на договора”, разяснява той.

Според природозащитната организация „Приятели на земята” запитването към Европейския съд относно ICS представлява потенциална бомба със закъсненител за споразумението като цяло. Европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом коментира, че тъй като системата за защита на инвеститори все още не съществува, ЕС и Канада имат време да организират панел от независими съдии, които да решат диспутите по темата. „Ние сме напълно уверени, че тази система напълно отговаря на европейските закони”, заявява Малмстрьом.

Канадският министър на търговията Кристия Фрийленд от своя страна също омаловажи предположенията, че белгийската декларация може да доведе до отпадане на части от СЕТА. „Всяко търговско споразумение има клаузи за излизане… Търговските споразумения трябва да са структурирани по начин, който да позволява национален суверенитет”, заявява тя. На друго мнение обаче са десетки европейски и български юридически експерти, според които създаването на паралелна наднационална правосъдна система създава значими рискове за националния суверенитет.

СЕТА ще елиминира митата върху 95% от продуктите, които в момента Канада изнася към ЕС. Привържениците на споразумението цитират прогнози, според които сделката ще увеличи двустранната търговия с 20% и ще добавя по 12 млрд. евро към БВП на ЕС всяка година. Прилагането на други подобни икономически споразумения като например НАФТА показва, че прогнозите за ползите обикновено не се сбъдват, а реалният ефект е негативен.

Дори очакваните ползи за икономическия и търговски растеж да се реализират, те са незначителни – общият БВП на страните от ЕС възлиза на около 14.7 трлн. евро, а Канада се нарежда едва на 12 място сред търговските партньори на съюза. Критиците на СЕТА изтъкват, че това не може да оправдае рисковете, което споразумението носи за икономиката, малкия и среден бизнес, защитата на потребителите и запазването на високите европейски стандарти.

Компромисът между белгийските региони ще позволи Европейският съвет да подпише свързаните със СЕТА споразумения, включително това за временно прилагане. След това СЕТА трябва да бъде одобрена от Европейския и Канадския парламенти, което вероятно няма да срещне пречки предвид позициите на мнозинствата в тях.

Временното прилагане означава, че около 90% от клаузите на СЕТА може да влязят в сила още през следващата година, без споразумението все още да е ратифицирано от националните парламенти на страните от ЕС – процес, който се очаква да отнеме няколко години. Текстът на белгийската декларация дава яснота около един от малко известните аспекти около договора – че отделните страни-членки могат да решават дали да приемат временното прилагане на  инвестиционната съдебна система.

Това е било потвърдено и от канадското министерство на търговията, от където са коментирали пред местното издание Theglobeandmail, че „специално системата за инвестиционни спорове няма да бъде обект на временното прилаган и трябва да бъде одобрена от страните членки на ЕС”. В СЕТА се съдържа клауза, според която системата ICS ще остане в сила три години, дори ако в крайна сметка споразумението не бъде ратифицирано на национално ниво. Това означава, че решението дали да се приеме временното му прилагане ще има реален ефект за продължителен период от време.

Съпротивата срещу инвестиционните съдилища в няколко белгийски региона по всяка вероятност означава, че те няма да бъдат приложени в страната. Джейсън Лангриш от бизнес групата Canada Europe Roundtable for Business, която подкрепя СЕТА, коментира пред Theglobeandmail, че не си представя всички 28 членки на ЕС да приемат  системата на корпоративни съдилища. Министър Фрийленд също отбелязва, че сделката все още не е напълно сигурна. „Все още трябва да бъдат направени много стъпки. Трябва да е ясно, че дори след подписването, процесът няма да е завършен”, отбелязва тя.

От канадското министерство също така заявяват, че много детайли около механизма за защита на инвеститори остават неуточнени. „Елементи от процеса за решаване на инвестиционни спорове в СЕТА бяха преднамерено оставени незавършени, включително въпроси като кодекса за поведение на членовете на трибуналите и детайли за апелативните процедури. Винаги са били предвиждани по-нататъшни промени и ние с нетърпение очакваме да работим с Европа за по-нататъшното развитие на подхода”, завява говорителят на институцията.

През юли ЕС взе решение да третира СЕТА като „смесено споразумение”, което означава, че законодателните органи на всяка членка имат право да решават дали да приемат клаузи по теми, които са изцяло в рамките на националната юрисдикция.

През октомври Конституционният съд на Германия отхвърли иск от няколко граждански организации, които настояват, че предварителното прилагане на споразумението е незаконно. Решението на съда обаче не изключва вероятността прилагането на СЕТА да се сблъска с проблеми в бъдеще. Според съдиите германското правителство може да приеме предварително прилагане само за тези части от споразумението, засягащи ЕС като цяло. Области на национална отговорност като интелектуална собственост, морски транспорт и търговски арбитражи трябва да изчакат парламентарно одобрение.

На този етап не може да се каже дали неяснотите около приемането на инвестиционните съдилища от отделните парламенти ще подкопае споразумението като цяло. Ако се стигне до това всяка страна поотделно да се справя с най-рисковите клаузи от СЕТА, това вероятно е лоша новина за България. Управляващите в София имат навика да подписват безкритично бели листа, подавани им от западните партньори – такъв бе случая и с друго спорно международно споразумение АКТА. През миналата седмица Министерски съвет прие без обсъждане решение за одобряване на СЕТА, а преди това парламентарното мнозинство отхвърли предложението МС да съгласува позицията си с Парламента и да изготви доклад за очакваните последици за България от спорното споразумение. Поради това е много вероятно временното прилагане  на инвестиционните трибунали да получи необмислено, но ентусиазирано „да” от мнозинството в Народното събрание.

 

*Investment Court System  – Инвестиционна съдебна система. Известна също като Investor-state dispute settlement (ISDS)

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар