В категории:Екология / Общество

Две трети от дивите животни могат да изчезнат до края на десетилетието

Усилията за запазване на някои конкретни видове дават ефект, но ще са нужни системни промени, за да се избегне катастрофата

chengdu-pandas-d04

Броят на дивите животни на Земята се очаква да намалее с две трети до 2020 г., показва последното издание на доклада „Живата планета”, цитирано от Guardian. Според изследването, което е най-подробния анализ по темата досега, животинските популации са се свили с 58% между 1970 г. и 2012 г. До 2020 г. се очаква понижението на тази база да достигне 67 на сто. Авторите на доклада – природозащитната организация WWF и Лондонското зоологическо общество заключват на база на научните данни, че вината за това е в разрушаването на местообитанията, лова и замърсяването.

Изчезването обхваща всички географски области и засяга както известни застрашени видове като слонове и горили, така и животни като лешояди и саламандри. Сривът на дивия живот заедно с климатичните промени се разглеждат като признаци за настъпването на теоретичната нова геологична ера Антропоцена, в която човечеството ще доминира напълно планетата. „Човечеството вече не представлява малък свят на голяма планета. Ние вече сме голям свят на малка планета, където сме достигнали точката на насищане”, заявява професор Йохан Рокстрьом, изпълнителен директор на Стокхолмския център за устойчивост.

„Богатството и разнообразието на живот на Земята е фундаментална част от сложните жизнени системи, които я поддържат. Разнообразието на живота поддържа живота като цяло, като и ние сме част от това уравнение. Загубата на биоразнообразието и на дивия живот ще доведе до срив на системата, която поддържа живота на планетата”, предупреждава от своя страна Марко Ламбертини, генерален директор на  WWF.

В доклада са анализирани промените в над 14 хил. популации от 3700 вида гръбначни животни, за които има достатъчно данни. На базата на тази информация се изготвя индексът „Живата планета”, който следи състоянието на дивите популации и се използва за оценка на успеха на програмите за съхранение.

Най-съществена причина за срива на дивите популации е унищожаването на местообитанията им за земеделие и дърводобив. В момента едва 15% от земната маса на планетата е защитена а дивата природа. Лова и риболова също допринасят за проблема – над 300 вида бозайници са изчезнали, защото са използвани за храна.

Друг голям фактор е замърсяването. Сред примерите за това са косатките и делфините в европейските морета, чиито популации са сериозно пострадали в следствие на индустриално замърсяване. Лешоядите в Югоизточна Азия са намалели дестократно за последните 20 години, защото се хранят с трупове на натъпкан с лекарства и препарати добитък. Земноводните видове отбелязват един от най-резките спадове в популациите заради гъбична инфекция, разпространявана чрез глобалната търговия с жаби и тритони.

Сред най-силно засегнатите хабитати са реките и езерата, където животинските популации са се сринали с 81% след 1970 г. „Натискът върху видовете се усилва от глобалното затопляне, което променя обхвата на зоните, в които животните могат да съществуват”, коментира научният директор на WWF Майк Барет.

Някои учени обаче имат резерви към методиката, по която се изготвя доклада, тъй като той обединява много различни изследвания, от които се вади обща цифра. „Като цяло изводите са верни, но по принцип цялото е по-малко от сумата на отделните части. Разглеждането на конкретни животински групи като например птиците може да даде по-точни данни”, коментира професор Стюард Пим от Университета „Дюк”.

Докладът предупреждава, че загубата на диви животни ще има ефект върху хората и дори може да провокира конфликти. „Нарастващият човешки натиск застрашава природните ресурси, на които човечеството разчита, създава несигурност за достъпа до вода и храна и рискува да доведе до конкуренция за ресурси”, се заявява в анализа.

Евроазиатски рис
Евроазиатски рис

Все пак се наблюдава и възстановяване на някои видове, което подсказва, че решителни действия биха могли да тушират кризата. В Азия има данни за увеличаване броя на тигрите, а наскоро гигантската панда бе извадена от списъка на застрашените видове. В Европа защитата на местообитанията на евроазиатския рис и контрола над лова му са помогнали популацията на този вид да нарасне петкратно спрямо 60-те години на миналия век.

Майк Барет обаче отбелязва, че овладяването на цялостната загуба на животински видове и местообитания изисква система промяна в начина, по който обществото консумира ресурси. „Би трябвало да е близко до ума, че ако един бизнес консумира суровини по начин, който не е устойчив, в перспектива това неизбежно ще доведе до срив на самия бизнес. Властите също трябва да се грижат за това политиките им, не само екологичните, да са устойчиви”, отбелязва той.

 

Оставете коментар