В категории:Икономика

Работодателски организации опитват да спрат ръста на минималната заплата

Засега правителството е решено да увеличи МРЗ на 460 лева, въпреки съпротивата на работодателите, но не се знае дали ще поддържа тази позиция и след президентските избори. И дали ще има правителство

Чрез бойкота на преговорите за минималните осигурителни прагове работодателите се опитват да спрат ръста на минималната заплата от януари
Чрез бойкота на преговорите за минималните осигурителни прагове работодателите се опитват да спрат ръста на минималната заплата от януари

Пълен бойкот на преговорите за повишаване на минималните осигурителни доходи (МОД) от страна на работодателите, пасивност и мълчание от страна на правителството, готовност за протести на синдикатите, ако няма ръст на доходите в бюджетната сфера от догодина. Това е състоянието на социалния диалог, който тази година бе прекъснат едностранно от 4 национално представени работодателски организации.

През миналата година също изникна подобен казус, тъй като минималните осигурителни прагове бяха договорени в едва 48 от общо 85 икономически дейности. Тогавашният социален министър Ивайло Калфин обаче реши да увеличи административно ставките за останалите дейности със 7,5%, колкото бе средния ръст, договорен между синдикати и работодатели. Тази година обаче четири от петте основни работодателски организации по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) бойкотираха преговорите със синдикатите в продължение на три месеца, докато срока за определяне на МОД изтече.

Позицията на правителството досега не е категорична, което означава, че вероятно няма да има никакъв ръст на осигурителните прагове извън този, който следва от ръста на минималната работна заплата (МРЗ). Увеличението ѝ от 420 на 460 лв. ще засегне 45% от дейностите, в които МОД все още е на най-ниското възможно ниво. Така осигурителните прагове ще растат средно с едва 2,6% или три пъти по-бавно в сравнение с миналата година.

Мишената е минималната заплата

Основният цел за работодателския бойкот обаче е да спрат ръста на МРЗ, който според тях не почива на обективни данни. Анкета сред членовете на АИКБ показва, че работодателите са категорично против увеличението. В същото време признават, че ръста на БВП ще зависи от усилията на правителството да насърчи вътрешното потребление. Потреблението обаче ще расте най-сигурно, когато се увеличават доходите на най-нископлатените работници, тъй като те харчат всичко, което изкарват. Показателен е примерът с позитивният ефект от ръста на заплатите за икономиката в Сиатъл, който през 2014 г. стана първият град в САЩ с минимална надница от 15 долара на час.

От АИКБ още миналата година заплашиха, че ще се оттеглят от преговорите за МОД през 2016 г., тъй като не бяха съгласни с тогавашното увеличение МРЗ с 40 лева, което, според тях, правителството взело едностранно под натиска на синдикатите. Работодателите “са си наумили с всякакви средства тази година да спрат увеличението на минималната работна заплата, всичко друго са претексти, извадени оттук и оттам“, смята Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа”.

Думите му се потвърждават от факта, че до миналата година работодателските организации гледат по-скоро позитивно на ръста МОД, защото той принуждава фирмите, които не осигуряват служителите си на реалната заплата, постепенно да изсветляват дейността си. В противен случай тези компании получават конкурентно предимство: когато успяват да укрият осигурговки, те не просто ощетяват работниците и държавния бюджет, но и ползват фактическа данъчна субсидия, каквато коректните фирми не получават.

Въпреки работодателския натиск правителството засега не отстъпва от решението си да увеличи минималната заплата от 1 януари 2017 г. Това едва ли ще се промени в навечерието на президентските избори, но не се знае дали няма да има обрат в позицията след тях. Ако се съди по изказванията на Бойко Борисов и някои поддръжници на кабинета, не е сигурно дори дали правителството му ще продължи работа след средата на ноември.

След 13 години – проблем?

Минималните прагове са въведени през 2003 г. с подкрепата на работодателските организации именно с идеята да се бори сивата икономика, тъй като по онова време цели предприятия се осигуряват на нивото на минималната заплата. В следващото десетилетие позитивният им ефект в борбата със сивата икономика не се оспорва от никого.

Те обаче продължават да не влияят по никакъв начин на 45% от секторите, в които и до днес остават на нивото на законния минимум. Тъкмо по тази причина от Националната агенция по приходите (НАП) през септември обявиха, че започват проверки в 1900 фирми в София, където голяма част от работниците се осигуряват на минимална заплата, но досега няма обявени резултати от акцията. 

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар