В категории:Икономика

ОПЕК падна в собствения си петролен капан

Големите конвенционални производители като Саудитска Арабия не могат да повишат цените, без отново да надуят шистовия балон

Шистовият добив в САЩ пострада силно от ниските цени, но се оказа по-устойчив, отколкото се надяваше Саудитска Арабия
Шистовият добив в САЩ пострада силно от ниските цени, но се оказа по-устойчив, отколкото се надяваше Саудитска Арабия

През последните седмици членките на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), както и други големи производители на енергийни суровини като Русия, дадоха силни сигнали, че за пръв път от години ще постигнат договорка за регулиране на пазара. Това повиши цените и даде надежда за облекчаване на финансовите затруднения на страните, разчитащи на износ на суровини. Възможностите за практическа реализация на договорките за ограничаване на добива обаче са под въпрос, тъй като изискват намиране на баланс между противоречащи си национални, регионални, финансови, икономически, политически и дори военни интереси. Не на последно място – едно по-значимо повишаване на цените ще вдъхне нови сили на шистовата индустрия в Северна Америка, което ще обезсмисли двугодишните усилия на Саудитска Арабия да задуши тази конкуренция.

В края на септември петролният картел постигна принципно споразумение за намаляване на общото производство до 32.5-33 млн. барела на ден спрямо текущото средно ниво от около 33.7 млн. барела. Договорката, която трябва да бъде потвърдена на заседанието на организацията през ноември, помогна цените да скочат с 15%. Котировките на петрола получиха нов тласък в началото на тази седмица, когато президентът на Русия Владимир Путин заяви, че страната му е готова да се включи в съвместни мерки за ограничаване на производството.

Фючърсите на петрола сорт брент, които се използват като основа при ценообразуването на голяма част от световната търговия с петрол, достигнаха най-високите си нива от началото на годината от над 53 долара за барел. Щатският лек суров петрол WTI също превиши психологическата граница от 50 долара. Това обаче е едва наполовина спрямо борсовите цени на петрола от лятото на 2014 г., когато започна пазарният срив.

Пазарно дежавю

Ситуацията също така до голяма степен е дежавю за петролните пазари. През миналия октомври заявленията на Русия, че е готова да обсъди с други страни производители състоянието на пазара, също повиши цените до около 50 долара. През декември 2015 г. Саудитска Арабия заяви, че е готова да свие добива си, ако подобни стъпки предприемат и другите производители във и извън ОПЕК.

Тези заявления обаче не бяха подкрепени с каквито и да е реални действия. През януари тази година цената се срина до под 30 долара за барел, след като вдигането на международните санкции срещу Иран допълнително влоши проблема със свръхпредлагането на пазара. Това накара производителите да започнат разговори, като най-активно лобираха за споразумение страни като Венецуела, Ангола, Алжир и Нигерия, чиито бюджети страдат особено силно от ниските цени на петрола.

Тогава бе постигнато споразумение между Русия и няколко страни от ОПЕК, включително Саудитска Арабия, за замразяване на нивата на добив. Макар Рияд вече също да чувстваше финансовата тежест на ниските цени, постави като условие за участието си и включването на другите големи производители, най-вече Иран. Подобно искане бе предварително обречено на неуспех, тъй като Техеран иска да възстанови пазарния си дял на петролните пазари, изгубен в полза на конкуренти като Саудитска Арабия и Ирак вследствие на наложените през 2012 г. международни санкции. Тези позиции на съперничещите си за регионална доминация държави обрече на неуспех проведената през април среща на петролните производители.

Дори да беше постигната сделка за замразяване на добива, това не би повлияло на баланса между търсене и предлагане, тъй като добивът на ОПЕК и Русия е на рекордни нива. Въпреки това, спекулациите около преговорите повишиха цените до над 40 долара за барел. Това показва, че големите производители имат възможност да покачват цените дори без реални действия, а само с премерени публични коментари и стимулиране на спекулации.

Международната агенция по енергетика (IEA) заявява, че ако ОПЕК изпълни намеренията си за понижаване на добива, това ще създаде възможност през 2017 г. да бъде постигнат баланс между търсене и предлагане на петролните пазари . В миналото обаче петролният картел рядко е спазвал договорените между членките максимални нива на добив. През септември добивът на организацията освен това е достигнал нов рекорд, а няколко членки като Иран, Либия и Нигерия възнамеряват да продължат да възстановяват производството си, спаднало през предишните години заради санкции или военни действия.

Реалното прилагане на споразумение за добива би изисквало значителни отстъпки от страна на Саудитска Арабия към пазарните ѝ и политически конкуренти. Въпреки острите си финансови проблеми, изглежда малко вероятно Рияд да направи такъв ход, който би обезсмислил политиката му от последните две години. Кралството обаче може би вече е в такава ситуация, че да няма избор.

Каква я мислихме, каква стана

През ноември 2014 г. Саудитска Арабия обяви, че няма да противодейства на започналия спад на цените чрез свиване на добива, както е правила в миналото. Страната е не само най-големия износител на петрол, но и най-гъвкавият производител, тъй като има техническа възможност бързо да намалява или повишава добива. Аргументът на кралството бе желанието да защити пазарният си дял, най-вече спрямо конкуренцията идваща от неконвенционалния дълбоководен и шистов добив. Рияд наложи тази позиция на ОПЕК въпреки възраженията на някои други членки, което ускори срива в цените.

Някои коментатори виждаха в това решение най-вече политически мотиви и договорка с Вашингтон за понижаване на цените, което да удари Иран и Русия. От геополитически аспект това наистина изглежда логично – Рияд и Техеран не са просто конкуренти на петролните пазари, а водят прокси войни помежду си на територията на Сирия, Ирак и Йемен. В Сирия интересите на Саудитска Арабия се сблъскват директно и с тези на Русия, което обаче не пречи двете страни да си сътрудничат в Египет, където заедно подкрепиха свалянето от власт на „Мюсюлмански братя”.

Освен в контекста на изострените отношения с Русия, евтиният петрол бе от полза за САЩ и заради положителните ефекти от ниските цени на горивата върху потребителските разходи, продажбите на автомобили и др. За Вашингтон ниските цени обаче са нож с две остриета, тъй като подкопават енергийния сектор, който бе най-успешно развиващата се част от икономиката на страната в годините след финансовата криза. Влошаващите се отношения между САЩ и Саудитска Арабия също така правят малко вероятно в към днешна дата между двете страни да има стиковане на енергийните политики.

Каквито и да са мотивите зад решенията на Саудитска Арабия, властите в кралството изглежда са разчитали на бърз ефект върху политически и икономическите ѝ конкуренти. Продължителното задържане на ниски цени обаче постави самата Саудитска Арабия в изключително тежко финансово положение. Бюджетният дефицит достига 15%, което е най-високото ниво сред 20-те най-големи икономики в света. Валутните резерви, макар и все още впечатляващи, са спаднали до около 550 млрд. долара, спрямо 737 млрд. през август 2014 г.

Въпреки финансовите си затруднения, кралството се затвърди като най-големия вносител на оръжия в света. През март 2015 г. Саудитска Арабия и регионалните ѝ съюзници започнаха военна интервенция в съседен Йемен, където подкрепяните от Иран шиитски бунтовници прогониха про-саудитския президент от столицата Сана. Първоначалните планове на Риад бяха операцията да продължи само няколко месеца, но войната се проточва вече втора година, като бойните действия дори се пренасят на саудитска територия. През последните две години Рияд също така подкрепя с пари и оръжия редица ислямистки организации, воюващи в Сирия, властта на генерал Сиси в Египет, както и едно от правителствата в Либия.

На фона на растящите сметки по военна и външнополитическа линия, Рияд започна драстични съкращения на публичните разходи и спешно разработва програми за икономически реформи и дори продажба на държавни активи. Срещу тези финансови страдания Саудитска Арабия не може да покаже решаващи успехи дори по отношение на една от най-важните си цели – да сложи край на „шистовия бум” в Северна Америка.

Да изпишеш вежди, вместо да избодеш очи

На теория подкопаването на шистовата конкуренция чрез ниски цени изглежда лесно – добивът чрез хидравличен фракинг е в пъти по-капиталоемък от конвенционалното производство, освен това водеща роля в него имат малки независими компании, разчитащи почти изцяло на финансиране от капиталовите пазари.

Бурното развитие на фракинга освен това стана възможно благодарение на съчетание от редица мащабни фактори. Първият бе задържането на цените на петрола на необичайно високи нива от на 100 долара за барел. За сравнение, средната цена на сорта брент за последните три десетилетия при коригиране спрямо инфлацията е под 40 щатски долара. Рязкото поскъпване се дължеше на бурния икономически растеж в Китай, който превърна азиатската икономика в най-големия потребител на суровини в света. През последните години китайският растеж обаче се забавя и страната се опитва да премине към по-умерен, но по стабилен стопански модел.

Другият важен фактор бе политиката на Федералния резерв на САЩ, който след кризата през 2008 г. заля финансовите пазари с евтини пари – чрез понижаването на основните лихвени проценти до нулеви нива и мащабните програми за „количествено облекчаване”. Това позволи на малките компании, стоящи зад шистовия бум, да се финансират евтино и безпроблемно от гладния за доходност пазар. Развитието на шистовата индустрия не би било възможно и без вкарването на изключения за технологията на хидравлично разбиване в редица федерални закони за опазване на околната среда.

Шистовият добив не успя да се разпространи значително извън САЩ
Шистовият добив не успя да се разпространи значително извън САЩ

Тези специфични условия, заедно с масовите протести на граждани и природозащитници, донякъде обясняват защо шистовата технология не успя да се развие в много други части на света, въпреки активното лобиране от страна на Вашингтон и петролни гиганти като „Шеврон“, „Ексон“ и „Шел“. В САЩ обаче фракингът осигури почти удвояване на производството спрямо предкризисните нива, като дори започна да се обмисля отмяна на забраната за износ на петрол, датираща от 70-те години. Намаленият внос на петрол в САЩ принуди страни като Саудитска Арабия да търсят нови пазари за производството си. В съчетание със забавения ръст на търсенето в Китай и развитите държави, се стигна до ситуация, в която предлагането надвишава търсенето с над 1 млн. барела дневно.

В края на 2014 г. повечето оценки сочеха, че шистовите производители са рентабилни при нива от над 80 долара за барел. Спадането на цените под тези нива обаче не оказа толкова бърз ефект, колкото вероятно се е надявала Саудитска Арабия. Първоначално щатските компании дори увеличиха производството, като добивът в САЩ достигна пик от 9.6 млн. барела през юни 2015 г. Дори продавайки на загуба, така компаниите осигуряваха нужните парични потоци, за да подържат дейността си и да обслужват задълженията си. Повечето фирми от сектора също така хеджират риска чрез финансови сделки, обвързани с бъдещите нива на производство и цени. В края на 2014 г. много шистови компании бяха успели да сключат такива своеобразни застраховки на цени от около 90 долара, което им осигури финансов буфер при понижаване на котировките към нива около 50 долара в началото на следващата година.

Неочакван ефект

След средата на миналата година политиката на ОПЕК започна да дава резултати. Капиталовите инвестиции на петролните и газовите компании в САЩ спаднаха с 40% през 2015 г. и се очаква свиване с още 50% през 2016 г.Приходите пък се свиват с около 30 на сто. Броят на активните сонди за добив на петрол в страната спадна от 1609 през септември 2014 г. до 316 през май 2016 г. – най-ниското ниво от 40-те години на миналия век. Над 50 независими петролни компании вече са подали документи за банкрут, а според оценки на анализатори, цитирани от „Уолстрийт джърнъл”, близо половината кредити на този сектор са необслужвани.

Засега обаче фалитът е застигнал само малки компании, произвеждащи под 100 хил. барела дневно. Редица по-големи играчи в сектора като Devon Energy, OG Resources, Pioneer Natural Resources, Continental Resource, Apache Corporation и Chesapeake Energy остават стабилни, което донякъде обяснява защо общото производство в САЩ е спаднало само с около 10% спрямо миналогодишния пик.

Ниските цени също така принудиха шистовите компании да повишат ефективността си чрез свиване на разходи, технологични иновации, предоговаряне на сделки с подизпълнители и др. EOG Resources отчита, че е понижила разходите си за добив на един барел с 26% спрямо същия период на миналата година. Devon Energy от своя страна ги е намалила с 40% спрямо пиковите им нива преди срива на цените. Chesapeake Energy заявява, че разходите ѝ за експлоатация на един кладенец в находището Eagle Ford в Тексас ще спаднат до 4.2 млн. долара през тази година в сравнение с 5.9 млн. през 2014 г.

Анализаторите от консултантската фирма Wood Mackenzie изтъкват, че благодарение на подобренията някои петролни кладенци в САЩ вече са рентабилни при цени от 20 долар за барел. При кладенците в Пермския басейн в Тексас средното ниво но рентабилност е около 40 долара. EOG Resources заявява пред „Фейнейшъл таймс”, че при цени от 50-60 долара за барел може да увеличава производството с по 10-20 процента годишно. „Шеврон“ от своя страна заявява, че при стабилни цени от 50 долара може да пробие 4000 рентабилни кладенеца в Пермския басейн. Стабилизирането на цените през последните месеци вече дава ефект – броят на активните сонди е нараснал до над 420 в началото на октомври.

Шистовите компании също така успяват да понижат зависимостта си от постоянен приток на капитали. През второто тримесечие 58-те водещи компании от сектора според класацията на Bloomberg са отчели общи капиталови разходи, надвишаващи само с 2.7 млрд. долара оперативните им парични потоци. През второто тримесечие на 2015 г. дефицитът на сектора е възлизал на 9.7 млрд. долара. Макар Федералния резерв да започна да затяга паричната и политика, лихвите в световен мащаб остават рекордно ниски, поради което сравнително стабилните компании от шистовия сектор продължават да имат възможност да набират пари от капиталовите пазари.

Повечето шистови компании все още е изправен пред проблеми с огромни финансови задължения, които трябва да бъдат преструктурирани. През последните две години от индустрията също така излязоха голямо количество квалифицирани кадри, а много от фирмите, специализиращи в издълбаване на кладенци, са свили техническия си капацитет. Поради това не може да се очаква особено бързо възстановяване на активността, дори при по-значимо повишаване на цените. По всичко изглежда обаче, че опитът на Саудитска Арабия да задуши шистовия сектор, направи последния по-консолидиран и ефективен.

Нужда от сделка

На фона на неочакваната устойчивост на конкуренцията, огромния си бюджетния дефицит и безизходицата на военните си авантюри, Рияд може би обмисля да изтъргува отстъпките си по отношение на петролния пазар срещу нещо по другите фронтове. Още повече, че не само финансовите, но и технологичните възможности на Саудитска Арабия да поддържа рекордни нива на износ при ниски цени може би се изчерпват. Докато в световен мащаб складовите запаси на петрол достигат рекордни нива заради свръхпредлагането, в Саудитска Арабия те са спадали през първото полугодие. Това означава, че страната е изнасяла и потребявала повече суров петрол, отколкото е произвеждала. Тъй като кралството не публикува редовно тази статистика, не е ясно какви са възможностите му да продължава още тази политика.

Рияд също така подготвя продажбата на част от акциите на националната петролна компания Aramco като част от мерките за закърпване на бюджета. Това означава, че поне до осъществяване на продажбата има интерес да създава у пазарите усещане за подобрени перспективи пред петролния сектор – например чрез увеличаване на цените.

От гледна точка на икономическата логика, големите конвенционални производители на петрол имат интерес да предизвикат повишаване на цената, но не прекалено, за да не стимулират нов бум на добива в Северна Америка. Контролираните спекулации досега свършиха работа в това отношение, но стабилно поскъпване над 50 долара за барел ще изисква някакви реални действия за свиване на добива. Намирането на нужния за това баланс между преплетените икономически и политически интереси изглежда непосилно дори по отношение на частния случай на Саудитска Арабия. Вписването на интересите и на останалите членки на ОПЕК и други ключови производители като Русия прави всякакви прогнози за бъдещето на петролните пазари изключително трудни.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар