Въпроси към Соломон Паси

С какви очи бившият български външен министър, който през 2003 г. надуваше фанфари за американската война в Ирак, изпрати за пушечно месо в нея български войници и с лека ръка пожертва двама отвлечени български шофьори, реши да ни учи на мир от екрана по заветите на Шимон Перес

Соломон Паси, министър на външните работи на България от 2001 до 2005 г., с благоговение цитира в един от сутрешните телевизионни блокове размисли на наскоро отишлия си бивш премиер и президент на Израел Шимон Перес за мира и войната. Как пет години преговори били винаги за предпочитане пред пет минути война и как мирът означавал децата да погребват родителите си, а войната – родителите да погребват децата си.

Водещият със слушалка в ухото, откъдето му нареждат какво да пита и как да реагира, естествено, не зададе въпросите, напиращи у всеки зрител, способен да помни събития отпреди 13 години.

При атентата в иракския град Кербала на 27 декември 2003 г. загиват петима български военнослужещи, а 27 са тежко ранени. Общо българските жертви в цялата иракска кампания са 13.
При атентата в иракския град Кербала на 27 декември 2003 г. загиват петима български военнослужещи, а 27 са тежко ранени. Общо българските жертви в цялата иракска кампания са 13.

Не бяхте ли пак в това студио, а и в доста други, г-н Паси, когато през 2003-та така възторжено агитирахте от екрана за българско включване във войната на САЩ в Ирак?

Защо тогава не ви хрумна, че е по-добре пет години да се преговаря вместо пет минути да се воюва?

Не жонглирахте ли с понятия като „мир” и „война” по рецептата на Оруел – мирът е война и войната е мир?

Не нарекохте ли гордо цялата жалка „коалиция на желаещите” с предизвикателното „ястреби на мира”, докато една американска журналистка упражняваше перото си върху източноевропейските „пудели на Буш”?

Не пратихте ли български войници в Ирак за пушечно месо в една чужда, несанкционирана от Съвета за сигурност на ООН война?

Как така не се сетихте колко е ужасно родители да погребват децата си, когато пристигнаха ковчезите с българските момчета от Кербала?

Защо пак забравихте съвета за предимството на преговорите, когато дойде кошмарът с двамата отвлечени български шофьори в Ирак през 2004-та? Обявихте, че с терористи не се преговаря и сънародниците ни бяха обезглавени. По същото време не по-малко правоверният евроатлантик Силво Берлускони откупи живота на две италиански заложнички – те също бяха отвлечени от отприщения от любимата ви война бандитски тероризъм в Ирак.

В днешния си телевизионен гастрол зарадвахте зрителите и със статистика на успешните кампании, които сте организирали като външен министър. Иракската драма, която не секва и до днес, която произведе чудовището „Ислямска държава” и която изобилно захранва потока от бежанци към Европа, също ли я слагате в графата си с успешни кампании?

Споменахте мимоходом, че и в момента сте посветен на някаква поредна кампания, но за чужда държава. А за коя държава, г-н Паси, работихте по време на иракската кампания?

Разказахте и мили спомени, как докато сте бил външен министър премиерът Симеон Сакскобургготски все ви питал дали отговаряте с главата си за успеха на това или онова ваше начинание. И вие винаги сте го уверявали, че отговаряте. Българските шофьори от Ирак отдавна са без глави, а убитите в Кербала български бойци спят вечен сън, надживени от почернени майки и бащи. Отговаряте ли и за това с главата си, г-н Паси?

Оставете коментар