Частните пенсионни фондове продължават да лобират против правото на избор на осигуряващите се

Освен лобистката атака в публичното пространство, част от фондовете атакуват и в съда законовите промени, които позволиха на гражданите на прехвърлят партидите си в солидарната система

Частните пенсионни фондове продължават да лобират за задължителен втори стълб, който ще им гарантира сигурни приходи. Снимка: Wikimedia Commons
Частните пенсионни фондове продължават да лобират за задължителен втори стълб, който ще им гарантира сигурни приходи.
Снимка: Wikimedia Commons

Национализация, хаос на капиталовите пазари, срив на частните пенсионни фондове, паническо бягство на хората към НОИ. Кражба, сравнима само с аферата КТБ. Това трябваше да бъде нашето настояще, ако преди две години слушахме защитниците на частното осигуряване, когато неговата задължителност беше отменена.

По това време правителството на Бойко Борисов предложи промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които дадоха на осигуряващите се правото да прехвърлят вноските си от частните фондове в НОИ. Показателно е, че един десен кабинет се спря на такова решение, което той мотивира с ниската доходност на фондовете. Едва ли за някого е изненада, че когато новите правила влязоха в сила в средата на 2015 г., никоя от катастрофичните прогнози не се сбъдна.

“Конкуренцията е монопол, задължителността е свобода”

Това обаче не успокои сектора и от началото на септември засегнатите фондове започнаха нова лобистка акция покрай поредната доза промени в КСО, одобрени от Министерски съвет в сряда. Предложенията на правителството включват най-вече засилена регулация на управлението на фондовете и техните възможности да инвестират в сделки със свързани лица.

Сега Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) използва обществения интерес по темата, за да припомни аргументите на фондовете отпреди две години, тъй като нови липсват. Според асоциацията даването на право на избор на модел за пенсионно осигуряване създава възможност за монопол на държавното осигуряване, тъй като всички работещи биха могли да предпочетат системата на НОИ. Но от това твърдение следва, че имаме точно обратното на монопола – конкуренция между различни модели на осигуряване. До монопол на обществената система ще се стигне, само ако частните фондове не са ѝ достатъчно конкурентни.

Вероятно това е и тяхното опасение, тъй като не искат свободна конкуренция със солидарната система, а задължително частно осигуряване. Озадачаващи са реакциите и на поредица десни анализатори. От една страна те твърдят, че индивидуалните партиди в частни фондове са по-добрата система, а от друга се притесняват, че мнозинството от хората биха предпочели да я използват. От една страна, че свободният пазарен избор като с невидима ръка ще реши проблемите на пенсионното осигуряване у нас, а от друга – че този избор трябва да бъде ограничен до “правилната” опция. Подобни необясними противоречия навеждат на мисълта за лобистки практики, които в България продължават да не са регулирани законово.

“Свободния избор ограничава свободата на избор”

Освен в публичното пространство, част от пенсионните фондове атакуваха промените в осигурителния кодекс и във Върховния административен съд. В резултат на това в края на май ВАС прецени, че приетите преди близо две години текстове може да нарушават основния закон в държавата, и прехвърли казуса към Конституционния съд. В мотивите на тричленния състав на съда се посочва, че промените в кодекса превръщат двата стълба “от допълващи се в конкурентни”, в резултат на което “е налице реална опасност от ликвидиране на втория стълб”. Това са рисковете на свободния пазар.

Чрез създаването на опцията не всеки гражданин да е клиент на някой фонд се “накърнява резултатността от дейността на пенсионноосигурителните дружества”. Според ВАС това засяга конституционния принцип на свободна стопанска инициатива и по този начин създава “несигурност и непредвидимост”. Досега печалбата на частните фондове беше сигурна и предвидима, но когато са поставени в условия на конкуренция със солидарния фонд, това се променя.

Най-любопитната част от становището на ВАС е като излязла изпод перото на Зенон от Елея – там съдът открива, че не може да се направи “категоричен извод”, че възможността хората да предпочетат изцяло държавно осигуряване, която промененият кодекс предлага, не нарушава правото им на свободен избор. Причината за това е, че те не биха могли да направят информирано решение за прехвърляне към НОИ, защото няма как да знаят предварително дали така ще получат по-висока пенсия и с колко.

Въпреки това, хората, които избират тази опция, не са толкова неинформирани, колкото смята ВАС. Те знаят две много важни неща. Първо, че ако прехвърлят парите си в държавното осигуряване, ще получат от НОИ пенсия в пълен размер. И второ, че няма да са изложени на риск от ниска доходност на частния си фонд, нито на колебанията на пазара, от които тя зависи.

Решението на Конституционният съд се очаква в края на годината, така че можем да очакваме лобистката акция да набира скорост в следващите месеци.

 

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар