САЩ връчиха на Чили документи за убийството на Орландо Летелиер

Разсекретените архиви, получени от чилийската президентка Мишел Бачелет във Вашингтон навръх 40-годишнината от атентата там срещу външния министър от правителството на Салвадор Алиенде, разкриват само част от истината – че заповедта е била дадена лично от диктатора Аугусто Пиночет. Но не и ролята на тогавашните власти в САЩ в чилийската трагедия

 

На 21 септември 1976 г. тихият дипломатически квартал на Вашингтон е разтърсен от експлозия. Взривена е колата, в която пътува Орландо Летелиер – бивш външен министър от правителството на чилийския президент Салвадор Алиенде, свалено с кървав военен преврат от генерал Аугусто Пиночет три години по-рано. В колата е пътувала и секретарката на Летелиер – младата американка Рони Мофит. И двамата загиват, разкъсани от мощния взрив, монтиран под колата от кубински емигранти, ръководени от двама агенти на тайните служби на Пиночет.

Президентката на Чили Мишел Бачелет поднася цветя на лобното място на Орландо Летелиер и Рони Мофит във Вашингтон. Край нея са членове на семейството на Летелиер.
Президентката на Чили Мишел Бачелет поднася цветя на лобното място на Орландо Летелиер и Рони Мофит във Вашингтон. Край нея са членове на семейството на Летелиер.

Още тогава никой не се съмнява, че заповедта е дадена лично от чилийския диктатор, който е амбициран да отмъсти на Летелиер за активната му дейност по разобличаване на престъпленията на хунтата в Чили и по външнополитическата ѝ изолация.

Ролята на емигриралия в САЩ през 1975 г. Летелиер, който преди това две години е бил затворник на хунтата в концлагера на антарктическия остров Доусън за ръководни дейци на сваленото правителство на Алиенде, наистина е значителна. Дипломатическите му контакти на високо ниво го правят много влиятелен и в САЩ, където е бил и посланик. Той е личен приятел с много сенатори и конгресмени и през 1975 г. организира инспекционна обиколка из затворите в Чили на сенатора Том Харкин и конгресмена Джордж Милър, която допринася още повече за международното осъждане и изолация на режима на Пиночет.

Големият авторитет, контактите и личното влияние на социалиста Летелиер му помагат също така да задвижи активен процес по обединяване между представителите в емиграция на силите на чилийската левица и на чилийската християндемокрация – обединяване, в което Пиночет с основание вижда пряка заплаха за подкопаване на управлението си.

Поради всички тези причини диктаторът нарежда на шефа на тайната си служба ДИНА Мануел Контрерас ликвидирането на Летелиер. Това не е нещо ново. Също с атентат още през 1974 г. в Буенос Айрес е убит генерал Карлос Пратс, бившият командващ чилийската армия от времето на Алиенде, когото Пиночет смята за способен да настрои военните срещу хунтата. Още един подобен атентат е направен през 1975 г. в Рим – срещу емигриралия там ръководител на чилийската Християндемократическа партия Бернардо Лейтон, който е бил готов на съюз с левицата за свалянето на Пиночет. Лейтон оцелява след атентата, но е тежко ранен и задълго е изхвърлен от активната политика.

Орландо Летелиер (вдясно) заедно с чилийския президент Салвадор Алиенде–първият марксист в света, повел страната си към социализъм по мирен път. В средата между двамата е генералът конституционалист Карлос Пратс–още една жертва на Пиночет.
Орландо Летелиер (вдясно) заедно с чилийския президент Салвадор Алиенде – първият марксист в света, повел страната си към социализъм по мирен път. В средата между двамата е генералът конституционалист Карлос Пратс – още една жертва на Пиночет.

Следващият в списъка става Летелиер. Той пада жертва на на атентата от 21 септември 1976 г. във Вашингтон, който е и първият терористичен акт, извършен от чужда държава на територията на САЩ. Както обаче многократно е подчертавал американският разследващ журналист Питър Корнблъх, който от години се е посветил на изваждането на показ на „американската връзка” с чилийската трагедия, организирането на убийството на Летелиер би било невъзможно без съдействието или поне информирането на тогавашните американски тайни служби, а вероятно и на висшето ръководство на САЩ. Корнблъх не спира да напомня, че само два месеца по-рано държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър гостува на Пиночет в Чили в най-приятелска атмосфера. Кисинджър също така отдавна е известен и като вдъхновител на прочутия План „Кондор”, който координира действията на латиноамериканските диктатури през 70-те за физичеко изтребване на левицата в техните страни.

През 1999 г. правителството на САЩ обяви, че започва поетапно разсекретяване на архивите си, свързани с Чили. Оттогава на чилийските власти са предадени няколко серии с подбрани документи. Но от никой от тях не личи ролята на самите САЩ в заговора за сваляне на правителството на Алиенде и връзките на ЦРУ с Пиночет и останалите генерали заговорници. А че това са факти, става ясно от  разследването на дейността на ЦРУ в чужбина (не само в Чили), извършено от комисията на сенатора Франк Чърч още през 1975 г.

Приятелско ръкостискане между Пиночет и Кисинджър в Чили–два месеца преди убийството на Летелиер.
Приятелско ръкостискане между Пиночет и Кисинджър в Чили – два месеца преди убийството на Летелиер.

През октомври м.г. държавният секретар на САЩ Джон Кери предаде на президентката на Чили Мишел Бачелет поредната серия документи, като част от тях засягаха и атентата срещу Летелиер (отново без американската роля в него). Още тогава стана ясно, че Вашингтон разполага и с документ, доказващ, че заповедта за убийството е дадена лично от Пиночет.

Именно този документ заедно с още около 50 други беше връчен на Бачелет сега, навръх 40-годишнината от гибелта на Летелиер, от заместник-държавния секретар на САЩ Хедър Хигинботъм. Това стана на символична церемония във Вашингтон, в тихия дипломатически квартал на американската столица, точно на лобното място на Летелиер и секретарката му Мофит.

Документът е от 6 страници и е от 1 май 1987 г. Озаглавен е „Ролята на Пиночет в убийството на Летелиер и неговото последвало прикриване”. Той е част от доклад, представен от тогавашния държавен секретар Джордж Шулц на президента Роналд Рейгън и се позовава на сведения на агент на ЦРУ от Сантяго още от 1978 г. В текста има зачертани с черно пасажи, които явно още представляват „класифицирана информация”. Но все пак от него става ясно, че още през 1978 г. официалните американски власти вече са знаели за пряката роля на Пиночет в убийството.

Документът от 1 май 1987 г., връчен от САЩ на Чили по повод убийството на Летелиер
Документът от 1 май 1987 г., връчен от САЩ на Чили по повод убийството на Летелиер

Приемайки документа и отдавайки почит на Летелиер и Мофит, Бачелет, чийто баща също е жертва на хунтата, а и тя самата е преминала през затворите на Пиночет, дипломатично подчерта: „Търсенето на истината в случая с Орландо и Рони се превърна в символ на братството между САЩ и Чили. Това е много дълбока рана, но в същото време тя затвърждава нашето убеждение, че престъпления като това не бива повече да се случват. Затова изказваме благодарност на заместник-държавния секретар за възможността да получим тези нови разсекретени документи, които ни дават надеждата да можем да напреднем в търсенето на истината и справедливостта”.

Един от синовете на Орландо Летелиер е художникът Франсиско Летелиер. Негов стенопис в памет на баща му бе открит във Вашингтонския университет.
Един от синовете на Орландо Летелиер е художникът Франсиско Летелиер. Негов стенопис в памет на баща му бе открит във Вашингтонския университет.

Бачелет е държавен глава и трябва да внимава какво говори. Но един от синовете на Орландо Летелиер – Франсиско Летелиер, е художник, свободен човек на духа. Негов стенопис в памет на баща му, открит във Вашингтонския университет, бе едно от събитията, които белязаха 40-годишнината от трагичната гибел на чилийския дипломат. Та Франсиско Летелиер в изявленията си не спомена нищо за „братството между САЩ и Чили”. Той каза следното: „Още не сме развенчали мита за Хенри Кисинджър, който продължава да стои на пиедистала си от лукавство във външната политика. Като чилиец и като латиноамериканец, който се присъединява към милиони хора от Азия – в Камбоджа, във Виетнам – аз мисля, че той е престъпник и трябва да му се въздаде справедливост. Неговият мит заслужава и трябва да бъде разследван”.

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар