Дилма Русеф призова за плебисцит относно политическа реформа

В свое обръщение към народа и към Сената бразилската президентка, срещу която върви процедура по импийчмънт, предупреди, че ако отстраняването ѝ от власт стане окончателно, това ще е подмяна на вота на 110 милиона бразилци с волята на 81 сенатори.

Дилма Русеф
Дилма Русеф

В него Русеф подчертава, че ако сенаторите решат да я върнат на власт, това ще е „затвърждаване на държавата на демокрацията и правото и решаващ принос към оформянето на една нова и обещаваща политическа реалност”. Ако обаче отстраняването ѝ от власт стане окончателно, това ще е подмяна на вота на 110 милиона бразилци, гласували демократично за нея, с волята на 81 сенатори. И то въз основа на обвинения, в които липса доказано нарушаване на закона. Според Русеф това ще е още едно потвърждение, че в страната се извършва държавен преврат.

Грешките и пътят за поправянето им

Президентката признава и ред свои политически грешки, които се зарича да поправи, ако ѝ се даде възможност отново да поеме властта. Тя отбелязва: „Моята отговорност е голяма. Пътят, по който поех, за да се защитя от импийчмънта, ме доближи още повече до народа. Имах възможност да чуя много благодарности от него и да получа обичта му. Но чух и остри критики към моето правителство за допуснатите грешки, за мерките и политиките, които са били неприемливи. Смирено приемам тези критики и се ангажирам да градим нов път.”

Дилма Русеф отново предлага да се задвижат демократични процедури по изработването и приемането на Пакт за национално единство, развитие и социална справедливост, който според нея е единственият изход от кризисната обстановка в страната. Тя отново настоява за тази цел да се проведе плебисцит и политическа реформа – предложения, които беше издигнала още в изборната си кампания за своя втори мандат през 2014 г., но които така и не можаха да бъдат реализирани заради постоянните обструкции срещу президентката в парламента. Русеф напомня в обръщението си за тази деструктивна среда, която ѝ бе наложена от опонентите ѝ, ръководени от максимата „Колкото по-зле, толкова по-добре”.

Кой и защо атакуваше президентката

Доскоро законодателният орган бе ръководен от Едуардо Куня от Бразилското демократично движение – инициатор на импийчмънта срещу Русеф. Чрез атаката си срещу президентката Куня се опита да отклони вниманието от себе си и да рекетира правителството заради собствените си проблеми със закона и доказаното си вече облагодетелстване от големия корупционен скандал „Петробраз”. Неговите „черни” сметки от 5 млн. долара в швейцарски банки в крайна сметка го катурнаха от председателския стол в парламента.

Подхранената от Куня конфронтационна среда сред депутатите от различни политически сили обаче не само провали плановете на президентката за политическа реформа, но и доведе до импийчмънта срещу нея. Същевременно в скандала „Петробраз” и в още много други схуми за злоупотреби и корепция се оказа замесен почте целият политически елит на Бразилия, което доведе до дъблок срив на доверието в обществото изобщо към политиците.

Изчерпването на полотическата система

В сегашното си обръщение Русеф изтъква: „Всички знаем, че сме в безизходно положение, породено от изчерпването на политическата система – дали поради прекомерно големия брой партии, дали заради съмнителни политически практики – и това изисква дълбока трансформация на действащите правила. Дълбоко съм убедена в тази необходимост и ще дам своята безусловна подкрепа за организирането на плебисцит с цел да се консултираме с нерода за провеждането на извънредни избори, а също и за осъществяването на политическа и изборна реформа.” Русеф смята, че целта на тази реформа е „да преодолее фрагментирането на партиите, да направи по-морално финансирането на изборните кампании, да укрепи партийната принципност и да даде повече власт на избирателите”.

Президентката уточнява и харктеристиките на предлагания от нея Пакт за национално единство, развитие и социална справедливост, който да залага на демократичното участие на гражданите във взимането на решения в страната, да засилва принципите на демократичната и правова държава, за укрепва националния суверенитет, да развива икономиката и социалните завоевания. Само така според нея ще се постигне и помирение в конфронтираната сега страна. Тя призовава в диалога да бъдат включени всички политически сили, граждански движения и сектори на обществото „с ясното съзнание, че онова, което ни обединява, е Бразилия”.

Социалните политики, културата и борбата с корупцията

Русеф потвърждава верността си на конституцията от 1988 г. и уверява, че дезивът ѝ ще продължи да бъде „Никакво орязване на права”, подчертавайки: „Социалните политики, които преобразиха живота на нашея народ, гарантираха възможности пред всеки човек, насърчиха равенството и разнообразието, трябва да продължат и да бъдат обновени. Богатството и силата на нашата култура трябва да бъдат достойно оценени като фундаментали елементи за нашата нация”.

Очевидно е, че президентката ненапразно акцентира точно върху културата – скандално нашумя фактът, че едно от първите решения на заместилия я като временен президент неин досегашен вице Мищел Темер беше да закрие министерството на културата… След надигналата се в обществото остра реакция той го възстанови, но шокът у бразилците още не е преминал.

В обръщението си Дилма акцентира още върху следното: „Да се открият нови и по-добри работни места, да се укрепи общественото здравеопазване, да се разшири достъпът и да се повиши качеството на образованието, да се осигури правото на жилище, да се подобри градският транспорт – всичко това са приоритетни за Бразилия инвестиции. Всички икономически варианти и всички политически инструменти трябва се насочат към връщането на страната към растеж и към създаването на работни места”.

Президентката настоява, че от основна важност е да продължи борбата с корупцията, което тя определя като „ангажимент, не подлежащ да преговори”.

Апел да не се допуска несправедливост

Ето и финалът на обръщението, в което Дилма Русеф отново настоява Сенатът да вземе решението си по импийчмънта, отчитайки нейната невинност по отправяните ѝ обвинения и следвайки принципите на демокрацията:

„Гордост е да съм първата жена, избрана за президент на Бразилия. Гордост е да мога да кажа, че през тези години упражнявах мандата си достойно и честно. Приех с почит гласовете, които получих. В името на тези гласове и на целия народ на Бразилия ще се боря с всички законни средства, с каквито разполагам, за да гарантирам демокрацията в Бразилия. Сега вече всички знаят, че не съм извършила никакво престъпление, че няма юридическо основание за импийчмънт, защото няма престъпление. Действията, които съм предприемала, са законни действия, действия на правителството, необходими действия. Същите действия са извършвани от предишните президенти. Не е имало и няма престъпление. Никога няма да намерите в живота ми нечестна, подла или предателска постъпка. За разлика от онези, които започнаха срещу мен този несправедлив и незаконен процес, аз нямам тайни сметки в чужбина, никога не съм отклонявала от обществената хазна нито една стотинка за собствено обогатяване или към трети лица, никога не съм приемала подкупи от никого. Този процес по импийчмънт е необоснован, несъстоятелен юридически, той е несправедливо задвижен срещу една честна и невинна личност. Единственото, за което моля ужаваемите госпожи и господа сенатори, е да не допускат несправедливостта да ме осъдят за престъпление, което не съм извършила. Няма по-вредно правосъдие от онова, което осъжда невинни. Животът ме научи на най-дълбокото чувство на надежда. Издържах затвора и изтезанията. Бих искала да не ми се налага да издържам измамата и скандалната несправедливост. Моята надежда е тук, защото това е също демократичната надежда на бразилсикя народ, който на два пъти ме избра за президентка. Онзи, който ще решава какво да е бъдещето на страната, е нашият народ. Демокрацията трябва да победи”.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар