„Полският водопроводчик” пак влезе в действие на трудовия пазар в Европа

Покрай драматичната ситуация с тероризма встрани от общественото внимание в Европа остана друга важна тема от социално-икономическата сфера – спорът около равното заплащане за равен труд на работници от западната и източната част на континента.

Помните ли онзи фамозен „полски водопроводчик”, който плашеше бюргерите от грамадни постери, когато Полша и другите централноевропейски страни влизаха в ЕС през 2004 г., че ще изяде хляба на работниците в Западна Европа като нахлуе с мускулестата си снага на общия трудов пазар? Е, пак му дойде времето.

"Полският водопроводчик" стана нарицателно в Европа
„Полският водопроводчик“ стана нарицателно в Европа

Големи страсти се разпалиха от началото на тази година около инициативата на еврокомисарката по труда Мариан Тисен да се изравни заплащането на работници и служители от Източна и Централна Европа, наети в западната част на континента ни, с онова, което получават за аналогичен труд местните жители. Целта е да се избегнат злоупотребите от страна най-вече на работодателите, които плащат по-малко на източноевропейците, а това удря по нивото на заетост и на социални гаранции в съответните западни държави, като снижава местните заплати.

Предложението бе подкрепено от повечето западноевропейски страни начело с Франция, която смята, че мерките, принуждаващи работодателите коректно да изплащат равни суми за равен труд, дори трябва да са още по-стриктни от залегналите в европейската директива.

От другата страна обаче скочи Полша, която мобилизира в своя лагер общо 11 страни, считащи, че мерките се прибързани, зле обмислени и ще имат по-скоро негативен ефект. Те настояват решенията по тези въпроси да се взимат от националните парламенти, а не от Европейската комисия. Спорът така и не стигна до компромис преди началото на лятната отпуска на евроинституциите.

Факт е, че ако дикертивата бъде приложена, това ще демотивира работодателите на Запад да наемат източноевропейци и така държавите от Изтока ще се лишат от сериозния приход, който получават от доходите на тези свои гастарбайтери, изпращани на останалите им у дома семейства. Съответно ще се породи и социално напрежение в тези държави, защото хората, загубили пролуката за „западни” доходи, ще започнат да натискат по-силно собствените си правителства за повдигане на нивото на живота и на заплатите и в източния край на континента.

Статистиката сочи, че източноевропейските работници, наемани на Запад, са предимно в строителството и съставляват едва 0,7% от цялата работна сила в ЕС. Все пак въпросът около тях е с висока социално-политическа чувствителност, защото заплащането им понякога достига до едва 50% от онова, което биха получили местни работници. Има и откровени злоупотреби от западни фирми, които се регистрират в източните страни, за да ползват данъчните облекчения в тях, а същевременно се занимават и с изпращане на източни работници в собствени поделения на Запад.

Страната, която изпраща най-много работници в други страни от ЕС, продължава да е Полша, а онези, които приемат най-много източневропейски гастарбайтери, са Германия, Франция, Белгия.

Другият високоволтов елемент в този спор е намесата на сериозна част от националните парламенти, които се опълчват на Брюксел и се противопоставят на правото му да налага директива във въпросната сфера. Темата тепърва ще се разглежда и в Европейския съвет, съставен от лидерите на 27-те държави членки на ЕС, като се очаква да предизвика искри още на първата му сбирка наесен.

Всичко това се разиграва в контекста на невралгичната обстановка в Европа след Brexit и затова мнозина наблюдатели гледат на темата като на новия пробен камък доколко ЕС си е взел поуки от динамичните процеси на континента.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар