Brexit раздели Обединеното кралство и пропука ЕС

Шокът от резултатите на референдума във Великобритания за излизане на страната от ЕС разтърси не само самата страна и Европа, но и световната финансова система.

Още на азиатските борси, отворили първи след известието, че привържениците на Brexit печелят с около 52 %, британската лира се срина до най-ниските си нива от 1985 г. насам – под 1,4 долара.

brexitПривържениците на оставането на Великобритания в ЕС взеха едва 48% от гласовете, което бе изненада не само за тях, но и за противниковия отбор на вече победителите. Дори неговият знаменосец Найджъл Фарадж след края на гласуването на 23 юни изрази мнение, че изглежда феновете на ЕС са победили.

Затова пък при обръщането на баланса на следващия ден Фарадж провъзгласи тържествуващо: „Това е денят на независимостта, триумф на достойните хора!”

В още замаяните първи журналистически коментари на новината за Brexit доминираха заключенията, че сега ЕС трябва да преосмисли основно своите действия и политики и бързо да преконструира. Пред централите на европейските институции в Брюкскел обаче най-ранобудни се оказаха журналистите, които напразно от ранни зори очакваха някакви официални реакции. Напразни се оказаха очакванията, че евроинституциите не спят и трескаво следят цяла нощ резултатите от британския референдум, който пряко рефлектира върху съдбата на целия ЕС.

Едва към 7 ч. местно време първи от шефовете на ероинституциите пред медиите се появи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, за да обяви известното – че предстоят „сериозни последици” и че са нужни координирани и разумни действия, за да не последват Великобритания „по този опасен път” и други държави от ЕС.

Според мнението на авторитетния български икономист Емил Хърсев, изказано в коментар по БНТ, „Юнкер и Шулц веднага трябва да си подадат оставките. Те доведоха резултата дотук с малоумни решения и върхрегулации”.

Същевременно Хърсев припомни, че резултатите от референдума може да изведят Валикобританияот ЕС, но тя ще остане част от Европейското икономическо пространство.

Друг интересен детайл е, че от целия този трус в крайна сметка ще спечели Европейската централна банка. Защото очевидно Лондон ще загуби досегашния си статут на средище на европейския финансов живот и Ситито ще отстъпи водещата си роля на Франкфурт, седалището на ЕЦБ. От което пък ролята на Германия в Европа и в света несъмнено ще нарасне още повече. Ето защо логичен би бил изводът, че Brexit явно пропуква политическата структура на ЕС, но в същото време укрепва банковата му система.

Самото Обединено кралство очевидно е дълбоко разделено от вота. Резултатите показват не само, че общо избирателите са почти половина на половина спрямо двете перспективи пред страната. Но и че сериозните вътрешни напрежения, примерно, с Шотландия сега отново ще набъбнат. В Шотландия, както и в Северна Ирландия, мнозинство печелят привържениците на оставането в ЕС. А шотланската премиерка Никола Стържън дори заяви, че Шотландия може да разгледа бъдещето си като част от ЕС – тоест темата за независимостта от Великобритания оределено набира нови сили. В Северна Ирландия също се чуха гласове за излизане от Обединеното кралство и сливане с Република Ирландия с цел оставане в ЕС.

Ключово решение сега трябва да вземе британският премиер Дейвид Камерън и то е за оставката му. Именно той предизвика референдума с очакването, че ще победи желанието на сънародниците му да останат в ЕС. Такъв резултат би му дал фундамент за по-решителна европейска политика. Сметките му обаче илязоха криви. И оставката му изглежда неизбежна на фона на вече отправените такива искания от средите на лейбъристите и на вътрешнопартийните му опоненти сред консерваторите.

Същевременно се лансират и оптимистични сценарии. Ако Камерън си отиде и се свикат извънредни избори, в чиято кампания се акцентира върху негативите от излизането от ЕС – а те ще започнат да проличават и да засягат живота на британците още сега, незабавно, то има шанс в парламента все пак да влезе едно по-солидно представителство на проевропейските партии. И при такъв състав новият парламент все пак да гласува за оставането на Великобритания в ЕС. Защото резултатите от сегашния референдум нямат автоматична юридическа сила. Те трябва да бъдат и формално гласувани от парламента. В сегашния си състав той най-вероятно ще се съобрази с доминиращите за момента обществени нагласи. Но ако се сформира нов състав след месеци на напрежение и на неблагоприятни последици от вота за Brexit, съотношението може и да е друго.

Има и друга доста обсъждана версия за позитивен развой на събитията – ЕС да предложи сега на Великобритания много по-изгодни условия за членство и така да изкуши настоящия ѝ законодателен орган да избере оставането вътре в съюза. Ако се тръгне в тази посока, ще трябва в близките дни да очакваме разка смяна на тона на Брюксел, защото напоследък оттам звучаха само твърди предупреждения към британците колко лошо им се пише, ако обърнат гръб на ЕС.

Всички тези хипотези обаче засега се засенчват от силния политически отзвук в Европа на британския референдум. Лидерката на френския Национален фронт Марин льо Пен веднага коментира, че това е „победа на свободата” и призова за подобни референдуми във всички държави от ЕС. Което означава, че омекване от страна на Брюксел спрямо Лондон точно в този момент само ще насърчи подобни настроения навсякъде в Европа.

Франция – основен стълб на ЕС, в момента е разтърсвана от най-мащабните протести срещу въвеждането на крайно оспорвана трудова реформа, а президентът социалист Франсоа Оланд вече се слави като най-непопулярният държавен глава в историята на страната. Доверието в ЕС сред французите се е сринало със 17%, а между 32 и 40% от тях харесват решението на британците за излизане от ЕС.

Оланд свика за днес спешно заседание на френското правителство и обяви, че още в понеделник ще отиде в Берлин, за да обсъди с канцлера Ангела Меркел новата ситуация след вота за Brexit.

Процесът по излизане на Великобритания от ЕС, ако такова решение бъде гласувано от британския парламент, ще заеме срок от две години. Детайлите как точно ще стане това засега не са ясни, въпреки че член 50 на Лисабонския договор предвижда подобна възможност.

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар