Учители и лекари – на барикадите в Мексико

„Туристе, град Оахака временно е затворен. Ще го отворим, щом дойде справедливостта”. Такъв надпис на английски краси сега една от фасадите в туристическата перла на Мексико – колониалния град Оахака, столица на едноименния югоизточен щат.

Стачкуващият от 13 май учителски синдикат CNTE – Национален координатор на трудещите се от образованието – е блокирал магистралата, свързваща Оахака със столицата Мексико. Блокадата е с барикади от пръст и спрели камиони в разстояние на около един километър, край разположеното на около 70 км от Оахака село Ночихтлан.

Трудното му за произнасяне име влезе в новините, след като на 19 юни полицейски и армейски части започнаха да стрелят с едрокалибрено оръжие по протестиращите там и убиха между 9 и 13 души, както сочат все още противоречивите данни. Всички жертви са от цивилното население. Има още стотици ранени, десетки се водят „изчезнали”.

В Мексико образованието не е безплатно, то се плаща с живота.
В Мексико образованието не е безплатно, то се плаща с живота.

Насилието разпали гняв из цялата страна. Лекарите, които отдавна бяха насрочили и своя стачка за 22 юни, излязоха на протеста си с лозунги на солидарност с учителите.

Двете съсловия са най-възмутените от мащабните реформи, предприети от президента Енрике Пеня Нието в техните социално чувствителни браншове. Реформите драстично орязват участието на държавата във финансирането на образование и здравеопазване и ги превръщат в стока, недостапна за хората с ограничени доходи – типично по неолибералните рецепти, които Пеня Нието реши да следва.

В медицината платено става лечението на рак, диабет, кардиологични проблеми, травми от пътни инциденти и т.н. А в образованието родителите на учениците се задължават не само да им купуват учебници и тетрадки, но да плащат и ремонтите на училищата. Променя се и програмата за преподаване – изчезват цели етапи от национарната история, както и предмети, развиващи критично мислене. Постановява се уволнение на всеки учител, позволил си 3 последователни отсъствия от работа – тоест стачниците изхвърчават на улицата автоматично. Така от началото на учителската стчка на 13 май вече са уволнени над 3000 непокорни преподаватели.

Искрата, която подпали масовото недоволство в цяло Мексико, бе трагедията на 19 юни край Ночихтлан.
Според версията на властите полицията дошла там, за да разгони протестиращите и така да вдигне блокадата на магистралата. Докато униформените настъпвали срещу гражданите, някакви незнайни „провокатори” и „радикали” (според полицейския термин) започнали да стрелят срещу полицаите и да ги замерват с „коктейли „Молотов”. Пазителите на реда отвърнали на огъня – и така се стигнало до жертвите.

Свидетелствата на очевидците от Ночихтлан обаче са съвсем различни – как полицията дошла да ги бие, а после, подкрепена от спецчасти, открила огън „на месо”. И то с едрокалибрено оръжие, от което дори рана в крайник може да се окаже смъртоносна. Активистите на CNTE и подкрепящите ги местни хора твърдят за себе си, че не са имали смъртоносни пистолети или пушки, а само мачетета и „коктейли „Молотов”. Че полицията и военните са дошли с откровенната цел да убиват, да репресират, да сплашват.

Майката на един от загиналите – 19-годишен младеж, който работел в местната църква, е заснета на видео от кореспондент на испанския в. „Ел Паис да пита в шок пред камерата: „Защо ни причиняват това? Ние сме техният народ. Защо ни изтребват?”

Дежурните на барикадите по магистралата не желаят никой да снима лицата им и се появяват пред журналисти само забулени в кърпи. Явно просмукалото целия обществен живот насилие кара хората да се боят не просто от уволнение, а направо за живота си.

„В Мексико образованието не е безплатно. Плаща се с живота” – такъв лозунг се вижда на една от многобройните снимки на млади демонстранти, които идват тези дни от родината на маите.

Рязко осъждане на насилието на властите се чу и от действащата в Южно Мексико Сапатистка армия за национално освобождание – формация за самоотбрана на местните индианци. Тя е предвождана от легендарния Субкоманданте Маркос, който вече се представя с псевдонима „Галеано”- в чест на големия уругвайски писател левичар Едуардо Галеано, починал преди година. Очевидно е, че Маркос и хората му са притеснена да е ги набедят за онези „провокатори” и „радикали”, които уж провокирали полицейската стрелба край Ночихтлан. Те категорично отхвърлят подобни инсинуации и настояват правителството да накаже виновните и да започне конструктивен диалог с протестиращите.

Силна вълна на солидарност с мексиканските учители се надигна и в цяла Латинска Америка, където посегателствата към приватизиране на образовянието винаги са приемани с голямо възмущение. Можем да си спомним като най-пресен пример двегодишните непрестанни стачки на ученици и студенти в Чили, които най-накрая си издействаха смекчаване на наложената им реформа.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар