УПФ през личните партиди

Не знаех в коя компания отиват ежемесечните ми вноски за втора пенсия. За мен тези пари бяха загубени. Разпалените дебати, протестите и паническите викове „Национализация!“ около промените в пенсионния модел ме отведоха в НАП, откъдето получих персонален индивидуален код за достъп до информация за моите осигуровки. В съответното дружество също бяха оперативни.

Та ето ги и обобщените данни за 13-годишния ми принос към втория стълб:

Пръц

 6060,08 лв. 
 6560,20 лв. 
 303,15 лв.

За дългите години, в които дружеството оперира с моите пари, доходността се равнява на 500 лева. Или увеличение с 8%. Не на година. Общо.

Много, малко или достатъчно?

Без допълнителни изчисления се вижда, че вноските ми са няколко пъти над средните. Не е особено успокоително, тъй като означава, че принудително съм отделила немалка сума за развитието на нечий частен бизнес. За да проверя дали това е довело до прилична и за мен доходност, са нужни малко калкулации.

Не съм специалист по пенсионни осигуровки, затова ще оставя изчисленията за размера на евентуалната ми втора пенсия на експертите. Макар че никой, ама никой не може да предвиди какво ще се случи на борсите и пазарите след 30 години, дали международната обстановка ще е спокойна и предвидима дотогава, когато би трябвало да започна да получавам някакви доходи от частния пенсионен фонд. Факторите, които влияят върху ценните книжа, са многобройни.
Няма откъде да знам също дали ще получавам една и съща заплата. Дали няма да премина през разни житейски перипетии, които да попречат да правя същите месечни отчисления към втория стълб. Предсказанията на произволна врачка вероятно ще са по-достоверни от експертните оценки. Но засега ще се въздържа.

Инфлация

InflaciaБих могла обаче да проверя натрупаните до момента средства покриват ли инфлацията. Запазили ли са стойността си моите парите през годините? Всички знаем, че един лев преди 20 години не е равен на един лев сега. Например хлябът преди 1989г. струваше 40 ст., а сега – 1 лв. И то за по-нисък грамаж. С други думи очаквам, че ще мога да си купя толкова хляб или произволна друга стока в същия обем и размер, каквито съм имала възможност да получа срещу парите си в момента, в който съм ги внесла в УПФ.

За да стане това, ежемесечните вноски трябва да се индексират със средногодишния темп на инфлация. Отбелязвам, че в някои месеци има и лека дефлация, т.е. регистриран е спад на цените, следователно парите увеличават стойността си, без да се извършват никакви допълнителни манипулации с тях. И така – НСИ предлага месечен и годишен индекс на инфлация. Данните на Евростат леко се различават в отделни години от тези в българския статистически институт. Но изчисленията и според двата източника показват, че понастоящем сумата, натрупана по личната ми сметка, следва да е с 200-300 лв. по-висока от наличната, за да запази стойността си през годините.

Работата на фонда не само не ми е донесла допълнителни приходи. Парите в личната ми сметка се топят. Почти с толкова, с колкото щяха да са се обезценили, ако си ги държа под дюшека.

Депозит

DepozitГорните изчисления са достатъчни, за да заключа, че УПФ работят основно за себе си. Но все пак искам да проверя колко щяха да бъдат средствата ми, ако ги бях вложила в банков депозит. Напълно сигурно вложение, с оглед на това, че едва ли някога ще надхвърли максимално гарантирания размер на влоговете.

Средният пазарен лихвен процент е около 4%. Тъй като парите не се теглят, а се натрупват, трябва да се ползва сложна лихва. Т.е. парите внесени през 2002-ра например се олихвяват с 4%. През следващата година се олихвяват и вноските, и лихвата за 2002-ра. Както и вноските от 2003 г. И така до момента. Олихвени по този начин осигурителните ми вноски към момента трябваше да бъдат в размер на 7 000 лв. Загуба в размер на 440 лв. от факта, че с моите пари работи частният пенсионен фонд, а не съм ги прибрала на влог в произволна банка.

Тъй като по същество вноските ми в пенсионен фонд са безкрайно сигурни за получателя парични потоци и то за много дълъг период от време – около 45 години в идеалния случай, би трябвало при подобни сравнения да се ползват лихви по дългосрочни депозити. Вносителят не ги тегли, не прекратява договора, веднъж получени трудно ще бъдат измъкнати от сметките на УПФ. Данни за подобни лихвени проценти могат да бъдат открити в частта „Лихвена статистика“ на БНБ. Използвах данните за лихвени проценти за влогове на домакинства със срок над 2 години. Те варират по години, като средно геометричният лихвен процент се колебае между 6,9 и 7,3 процента в първите години, в които у нас беше въведен чилийският опит в пенсионното осигуряване – т.нар. втори стълб.

И така при средно геометрична сложна лихва за дългосрочен депозит от 7%, дори без олихвяване на вноските от 2014г., натрупаните в сметката ми суми трябваше да бъдат в размер на 7 818 лева. Отново минус за УПФ. Загубила съм над 1 200 лева от работата на експертите по инвестиции в сравнение с парите, които щях да имам, ако ги бях вложила в банка.

Доходност? Хм…

  1. административни такси за универсалния пенсионен фонд минус 303 лв.
  2. некомпенсирана инфлация минус 200-300 лева
  3. нереализиран доход от лихва при 4% среден пазарен лихвен процент – 440 лв.
  4. нереализиран доход от дългосрочен депозит с лихва от 7% – 1200 лв.

Това са резултатите от работата на частния пенсионен фонд, който работи с моите пари. Пенсионен фонд – част от семейството на над стогодишна немска застрахователна компания. Опит, традиции, професионализъм… Какъв ли ще е ефектът от инвестициите на домораслите застрахователни бизнесмени Прокопиев, ТИМ и пр.?

Нужно е голямо въображение, за да приемеш тези резултати за така бленуваната доходност. Без нея личните партиди са като кутийка с плодов сок със сламка. Но горният край на сламката е в чужда уста. Формално сокът си е твой, индивидуален. Дори когато кутийката остане полупразна.

Без значение дали впоследствие управляващите ще се откажат от предприетите промени, които дават възможност за отказ от УПФ, добре е да знаем как са работили до момента частните пенсионни фондове с нашите средства. Не се изискват много усилия – НАП, УПФ, компютър, интернет и малко изчисления.

Проверката е висша форма на „Доверие“.

Ваня Григорова
Икономист, завършила е УНСС. Съветник по икономически въпроси на президента на КТ „Подкрепа“. Председател на Сдружение „Солидарна България“. Автор е на изследвания за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия и рисковете от ТПТИ, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и др.

Оставете коментар